Пътуването по железен път е като кино. Пред очите на „зрителите“ във влака, гледките се сменят с бързината на кадри, а съдържанието им често е наистина прелестно и кинематографично! И тъй, тръгваме заедно към красотите и историята на Фломския железен път! През 2014 г, най-голямата медия за туризъм и пътешествия Lonely Planet определи Фломския
като най-красивия железен път в света Маршрутът се вие в западната част на Норвегия и е дълъг малко повече от 20 км. Влаковете, които минават по точно тези релси, преодоляват най-голямата денивелация по железен път в света – 860 м. Ето ги и цифрите: станция Флом е разположена на 2 м. надморска височина, станция Мюрдал (последна по маршрута) – на 865 м. надморска височина. Наричат фломския път,
висше инженерно майсторство заради спецификата и трудността на терена, върху който е построен пътят. Любопитен факт от времето на строителството - първата половина на XX в. – е, че само два от двайсетината тунела по трасето са изкопани с машини.
Останалите са резултат на ръчен труд Интересното е, че през 90-те години на миналия век, този толкова привлекателен сега път е бил… пред затваряне. Жителите на Флом, които не наброяват повече от 400 души, рядко използвали този влак и участъкът се оказал
нерентабилен за норвежките железници Тогава било взето решение със стопанисването му да се заемат местни, фломски, организации, а норвежките държавни железници да отговарят само за техническата поддръжка и безопасността на трасето. От този момент насетне, разписанието, цените на билетите и маркетирането на железния път бил в ръцете на местните. Какво направили те? Повишили цените на билетите, но
новата „туристическа ставка“ била напълно оправдана защото железният път бил изцяло подчинен на туристите и всички техни прищевки. Така например те не само могат да снимат през отворените прозорци по време на цялото пътуване. Нещо повече, по средата на маршрута, влакът спира в околността на шумен и красив водопад, а пасажерите могат да слязат
за специално предвидена фотопауза Преминалите по маршрута твърдят, че няма гледка, която да не си заслужава снимането… Така че – правете място в картите на фотоапаратите и хайде на влака!
