Всяка година, от две хиляди години насам, на Велика Събота християнският свят притихва в очакване на Благодатния огън, който слиза от небето.
Часове преди чудото, параклисът
на църквата при Божи гроб в Йерусалим
се зпечатва с восък, което ритуално илюстрира запечатването на гроба Господен.
По-късно восъчният печат се сваля от параклиса, а вътре влиза йерусалимският патриарх,
който измолва Благодатния огън
в пълно уединение, а всички светлини в църквата се угасват.
После патриархът въвежда огъня в църквата, а от там той бързо се понася из улиците на Йерусалим
през сноповете свещи, които вярващите държат в ръцете си.
Както е известно свещите, които по светите места се продават на снопове са 33, като броят им е равен на земните години на Спасителя.
През последните години, делегация на българската православна църква пътува до Йерусалим, за да вземе от Благодатния огън. Българските свещенослужители пренасят огъня в специални огнеоупорни фенери и така той достига
до храмовете в България
Отдалечеността от Бога е сравнима с най-дълбоката тъмнина, често повтарят духовниците. Затова и светлината на Благодатния огън е символ на близостта на хората до Бога, и на Бога до хората...
