Танцът трае малко повече от три минути, а Грациела Гонзалес, световноизвестна преподавателка по аржентинско танго, го нарича
„триминутна история на любовта“
Независимо дали се изпълнява на сцена или в малко заведение за милонга, аржентинското танго е танцът, който повече от всеки друг,
мъжът и жената танцуват за самите себе си
Тангото се е зародило в Буенос Айрес и първоначално е било изпълнявано само от мъже – в плътен близък хват в горната част на тялото и раздалечен в долната. Обяснението е просто:
тангото е музика и танц на емигрантите
Към 1869 година жителите на Буенос Айрес наброявали едва 180 000 души. През 1914 г. населението било над 1,5 милиона. Африканци, испанци, италианци, британци, поляци и коренни жители естествено смесили своите култури, музиката и танците в частност. Затова и е трудно да се определи коя нишка в тази културна амалгама надделява в създаването на музиката и танца, които днес наричаме „аржентинско танго“.
Болшинството от емигрантите в Аржентина били самотни мъже
дошли тук с надеждата да заработят богатство в страната с обещаващо развитие. Носталгията обаче често надвивала надеждата и бляновете за родината намерили драматичен израз в тангото. Възникването и развитието на тангото отразява чувството на загуба и копнеж за хора и места, които емигрантите оставили зад себе си.
Богатите емигранти и местните аржентици
не се притеснявали да посещават бордеите на Буенос Айрес, в които възникнало тангото. Именно те се превърнали в посланици музиката и танца и били техни първи разпространители при своите пътувания в Европа и Америка.
Международното разпространение на тангото
започнало през 1900 година. През 1913 г. аржентинското танго вече било явление в Париж, Лондон и Ню Йорк.
Днес туристи от цял свят се стичат в аржентинската столица с едно-единствено желание – да се докоснат до драматичната страст на тангото.
В кварталите, свързани с неговата история
те правят бавни разходки и често се спират, друг път не видели, как двама души – мъж и жена – строят замъци от страст на всяка стъпка.
