Вашата оценка
На среща с Дубай!
22 Март 2020 г.
„Обединените арабски емирства са държава по-млада от повечето от хората, които живеят в нея…“ Разсеяно разглеждам безплатно списание на летище Дубай Интернешънъл, докато групата ни се събира около своя водач. На територията съм на една от най-добре рекламираните дестинации, респективно – най-предлагани и посещавани, която обаче не е мой тип. Предпочитам, за компания и връзка, градовете с катедрали или поне с кафенета със стар дух. Затова и тръгвайки към Дубай като турист с организирано пътуване, изобщо не предполагах, че ще изляза на среща с него. Всичко се промени през една от горещите вечери в арабското емирство, когато асансьорът на висока сграда на булевард Шейх Зайед спря на 43-ия етаж. Няколко крачки по-късно се озовах в открит бар на огромна елегантна тераса, осветена в синьо. Отделих се от компанията, лепнах се за парапета, застанах на пръсти, за да виждам по-добре, и се вторачих в смелите сгради на този вертикален град. Мълчаливи, огромни, покрити с множество светлини, те ми приличаха на гости от друга планета. Или от бъдещето на нашата. Тогава Дубай ме подчини. Накара ме да разбера, чебъдещето, също както и миналото, крие истини, които искам да науча
Само допреди 40-50 години тук, докъдето ми стигаше погледът и много по-надалеч, са се простирали пепеливите пясъчни дюни на пустинята. Търговията с естествени перли, доходоносен поминък за част от местните, не успяла да превърне малкото рибарско селище Дубай в модерен град. А когато през 30-те години на миналия век започнало масовото изкуствено отглеждане и производство на перли, изглеждало, че Аллах е оттеглил благословията си от тази земя.
Бях в Дубай през септември, в годината на шейх Зайед. Правителството на ОАЕ му посвети 2018-та, а формалният повод бе 100-годишнината от рождението му. Ликът на шейха беше навсякъде – по билбордове и транспаранти, в лобитата на хотелите, в моловете. С намирането на петрола и управлението на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян започва нова ера в пустинните земи. „Аллах ни взе перлите, но ни даде петрола”, обичат да казват днес местните, а шейх Зайед да наричат „баща на нацията“. Шейхът бил емир на Абу Даби и когато през 1971 г. първоначално шест емирства се обединили във федерацията ОАЕ, той станал пръв президент на държавата. Ръководи я до смъртта си през 2004 г. Благодарение на неговото управление,
бедуините спестили цели етапи обществено развитие
и от гърбовете на камилите, седнали почти директно в луксозни бели коли. Между другото, докато бях в Дубай не се запознах с нито един местен. Тук живеят толкова много пришълци! Най-усмихнатият от сервитьорите на закуската в хотела беше индиец. Шофьорът на допълнителните ни екскурзии беше от Пакистан. Охраната в един нощен клуб, в който щях да се озова след две вечери беше от Нигерия. Екскурзоводката ни беше българка. Тези хора не плащат данъци върху доходите си, но и никой от тях няма да получи пенсия от ОАЕ, колкото и пъти да подновява двугодишната работна виза, с която пребивава на територията на страната. Впрочем 2018-та ще бъде запомнена и като годината, в която емирствата въведоха 5 % ДДС върху стоки и услуги, а това разбира се повиши цените.
Мъжът, който ни доведе в синия бар има собствен бизнес в емирството и беше от Египет. Т.е. тук никой чужденец няма собствен бизнес, освен в свободните зони – територии от емирствата, които са със свой отделен законов статут. Всеки бизнес ориентиран чужденец дели фирмата си с т. нар. местен спонсор в съотношение 51 към 49 процента в полза на местния. Туристът обикновено не се интересува от тези процедури и аз просто се чудех защо египтянинът избра да дойдем точно тук? Дали е знаел, че гледката ще достави на компанията ни ударна доза ендорфини? Или пък е искал да разберем, че тукашните сгради не са строени, за да привличат вниманието само върху себе си, но и
да служат като наблюдателни площадки към целия град
При толкова небостъргачи такива изобщо не липсват. Още на следващия ден туристическата ми програма предвиждаше посещение със спирка на 124 етаж на Бурдж Халифа. Кулата има и по-високи възможности за наблюдение – от 125 и 148 етаж. Виждах я от тук. Най-елегантната от сградите! Висока 828 метра, стройна и красива като фотомодел.
През 2003-та дубайската компания за недвижими имоти Emaar Properties обявява импозантното намерение да бъде построен нещо като град в града, който да включва две сгради с небивали размери Бурдж Дубай – най-високата сграда в света и Дубай мол – най-голямата търговска площ в света. Сега всяка вечер, брандът на компанията-изпълнител ангажира вниманието на туристите с лазерно шоу върху кулата, което сякаш я преоблича с различни рокли и завършва със светлинен „принт“ на огромното лого на Emaar.
В разгара на строителството й, кулата се е издигала със средна скорост един-два етажа на седмица. Изграждането й е толкова небивал проект, че за създаването са използвани нови строителни субстанции и технологии. Въпреки постигнатата очевидната визуална естетика, американският архитект на сградата Ейдриън Смит и екипът проектанти имали друга, много по-важна цел със създаването на нейните форми – да „объркат вятъра“. В основата си сградата прилича на трилистно цвете и продължава спираловидно нагоре с различни по височина странични компоненти, които оформят асиметричен ансамбъл. Решения, които правят кулата устойчива на вятъра, но и развихрят въображението на хората.
Асоциациите с формите й са безкрайни
– от сталактит и ракета до замръзнал фонтан. Последното сравнение вероятно е логично, при положение че в подножието на кулата е разположен най-големият музикален фонтан в света, чиито водни струи изпълняват сложна хореография.
Вече десетки пъти съм гледала в You Tube откриването на Бурдж Халифа (кулата е преименувана така в чест на сегашния президент на ОАЕ и син на шейх Зайед) и всеки път, със своята пищност, то ми напомня церемония по откриване на Олимпийски игри.
Всичко направено тук е гигантско. И е гигантско усилие. Най-вече заради природата. Или по-скоро заради липсата й. В Дубай се виждат само палмови дървета, с поизсъхнали листа, покрити с пясък от пустинята, който ветровете непрекъснато донасят. Няма никаква жива душа, освен хората. Почти не видях птици и насекоми. Само веднъж, в старата част на Дубай, групата ни срещна една котка и толкова й се зарадва. В най-горещите части от деня липсват и пешеходци. Всички са в колите си или в сградите с климатици, работещи на макс.
Но не бих нарекла града изкуствено създаден
Той също има естественост и естество, които оформят самоличността му и те могат да бъдат прочетени в посланията, които изпраща към света. В опит да ги разбера се сдобих с „Flashes of Thought“ – книгата на шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, емир на Дубай. Книгата се продава навсякъде и на пръв поглед прилича на чиста пропаганда. Но всъщност е успешен опит да бъдат облечени в думи убежденията на един модерен лидер. Може да се чете и като дневник или наръчник за кураж, мотивация и успех. Между другото в групата ни имаше туристи, които отказаха да се качат на 124 етаж на Бурдж Халифа… от страх. „А шейхът не се е поколебал да я построи“ – си помислих тогава аз. Една от главите в книгата му е със заглавие „Поемането на рискове“, друга се казва – „Предизвикателства“, трета – „Няма време за губене“…
Авторитетът и популярността на емирството се дължи не само на вече направеното, но и на заявките за бъдещето. Предстоящите проекти на шейх Мохамед се поставят не точно на обществено обсъждане, колкото на обществено достояние. Само в кадрите, които съм направила в Дубай мол намирам два макета на бъдещата най-висока сграда в света, разположени в различни пространства на търговския център. Точната височина на кулата се пази в тайна, но ще бъде равна на около един километър. Откриването й е планирано за 2022 г., а реализацията на проекта отново е дело на компанията Emaar Properties. Тук всяка година се откриват нови сгради, плажове с шопинг зони и какви ли не атракциони, които моментално се превръщат в хитови инстаграм места. Поради тази причина емирството е не просто една от най-посещаваните дестинации, но и водеща многократно посещавана дестинация.
А иначе – Дубай обича арабско кафе
Приготвя го с кардамон и го сервира в специален съд, наречен дала. Тази кана за кафе с характерен чучур във формата на полумесец, е издигната в нещо като култ по тези места. Може да я видите дори върху гръбчето на монетите от един дирхам. Емирството е религиозно. Най-очевидният градски израз на това са мюсюлманските храмове. Безспорният шедьовър на модерната ислямска архитектура обаче – джамията Шейх Зайед – не е в Дубай, а в Абу Даби. Делничните срещи на туриста с тукашната религия се изразяват например в откритието, че едно чекмедже във всяка от хотелските стаи е отредено на Корана. Или че в моловете има указателни табелки, които отвеждат към стаите за молитва.
Арабският колорит на емирството пък естествено обитава Открития пазар на Дубай. На града се падат множество рекорди, един от тях е
от 21-каратово злато и е разположен зад витрина на Златния пазар
Тук, наред с обикновени колиета, цели нагръдници и рокли от злато се намира и най-големият златен пръстен в света. Тежи 63 килограма и 85 грама! Продават се реплики от него в човешки женски размери. Дамите от групата ни обаче измериха щастието в милилитри и си го купиха изгодно във вид на парфюмни масла с различни имена. Няколко от тези ароматни капки ме връщат в Дубай всеки ден.
Дубай е модерен град и в него туристът може да се настани удобно. Бях там за 8 дни и 7 нощувки, но искам да отида пак. На втората ни среща ще бъда с рокля и някое от любимите си бижута. Може би дори с малко грим. Вероятно няма да ми се налага да използвам асансьор, ако реша да се върна пак на синята тераса. Ще сляза директно от някое летящо такси. Тези коли, с форма на дрон, но с места за хора, са също заявка за бъдещето. Видях ги в един филм за Дубай, но сигурно съвсем скоро ще бъдат реалност. Бъдещето не пристъпва тук. То лети.
Мирослава Иванова
*Авторката на този текст е наш турист и пътува до ОАЕ с програма ДУБАЙ - ПЕРЛАТА НА ОРИЕНТА през есента на 2018-та.
Welcome Travel
