ЕКСКУРЗИЯ ДИВАТА КРАСОТА НА ВЕНЕЦУЕЛА 2025

Събиране на групата на летище София, Терминал 2 в 19:00 часа, за полет от София за Каракас през Истанбул с Турските авиолинии в 21:40 часа. Пристигане в Истанбул малко след полунощ. Пристигане на летището в Каракас в 08:25 часа, посрещане от фирмата-партньор и 4 часа шофиране до Хорони в национален парк Анри Питие. По пътя ще посетим Музея на аеронавтиката на Венецуела, където са изложени над 40 исторически самолета от различни епохи на венецуелската авиация. След това ще пътуваме през облачните гори на Националния парк Анри Питие. Националният парк Анри Питие е съкровищница на дивата природа, особено на птиците — около 600 вида, една от най-високите концентрации в света, почти колкото в цялата област от Аляска до Мексико. Те отговарят тук на голямото разнообразие от климат и местообитания– от сухи карибски плажове с лагуни, където се събират ярки фламинго, до издигащи се до 2000 м в планините Кордилера де ла Коста, където има v-образна падина позволяваща преминаването на мигриращи птици от Аржентина и Аляска. Спускащи се в двете посоки са облачни и вечнозелени тропически гори с падащи планински потоци, полусухи широколистни гори и, на брега, крайбрежни храсти, мангрови горички и кокосови горички - всичко това на сравнително кратко разстояние едно от друго. Анри Питие е най-старият национален парк във Венецуела, първоначално създаден през 1937 г. под името Ранчо Гранде с указ на президента Елеазар Лопес Контрерас. През 1953 г. паркът е преименуван в чест на Анри Питие, виден швейцарски географ, ботаник и етнолог, който пристига във Венецуела през 1917 г., класифицира повече от 30 000 растения в страната и посвещава много години на изучаване на флората и фауната в парка. Паркът се състои от две географски системи: стръмна планинска вътрешност, където има повече от 500 вида птици и 22 ендемични вида, и крайбрежна зона със заливи, плажове и курорти с огромен туристически потенциал. Със своите девет големи реки паркът е важен източник на вода за околните градове. Той също така съдържа земя, където се отглеждат едни от най-известните видове какао в света. Реките Сан Мигел, Туриамо, Окумаре, Ката, Куягуа, Ароа, Сепе, Чорони, Чуао се вливат в Карибско море. Реките Гуаябита, Колорадо, Гюел и Лимон се вливат в езерото на Валенсия. Основната атракция на този парк са красивите му плажове. Някои са достъпни по шосе и е забележително, че са най-често посещавани от почиващите. Други са достъпни само по море и като цяло са много по-девствени и чисти. Най-посещаваните са: Бахия де Ката, Чуянгуа, Плая Гранде, Ел Плайон, Плая Чуао и др. Една от основните географски характеристики е наличието на планината, на отворена до 1136 метра падина, известна като Пасо де Портачуело, която позволява преминаването на видове птици, прилепи и летящи насекоми, много от които мигрират от северното полукълбо. В облачната гора и широколистните гори на парка се срещат много видове орхидеи, бромелии, палми и дървета, известни като "El niño" или "cucharón", които са средно около 40 метра височина. Има и мангрова гора La Ciénaga и залива Туриамо. Паркът има голямо биологично разнообразие и принадлежи към "горещата точка" на Тропическите Анди. Пасо Портачуело е основна врата за повече от 79 вида мигриращи птици от северното полукълбо. Сред най-представителните родове са: соколът скитник, бързолетът, орелът харпия, петелът Уетмор, курасоу с шлем , гуиро, военният ара, само за да назовем няколко . Тук са регистрирани 140 вида бозайници, представляващи 47% от бозайниците във Венецуела. По-големи групи са представени от прилепите, следвани от гризачи и хищници, сред които са тапир, пекари, ленивец, мравояд, ревяща маймуна, гигантска видра, оцелот, пума, опашат елен, агути и водния плъх. Сред влечугите са регистрирани 97 вида и 38 земноводни, като и двата вида животни включват американския крокодил, разположен в устието на река Сан Мигел, морски костенурки, гърмящи змии и други видове, както и жаби от тропическите гори. Ще пристигнем в Чорони около 15:00 часа. Сгушен между Карибите и планинските облачни гори на националния парк Анри Питие, Чорони е популярен сред младите венецуелци от много години. Няколко къщи в това пастелно боядисано рибарско и фермерско селище, което датира от колониални времена, са реставрирани и превърнати в къщи за гости, шикозни и нови с отлично качество. Самото Чорони е приятно малко селце навътре от морето, с цветни улици, малка църква и няколко местни магазина. Ще се настаним и ще се насладим на разходка до гледката на селото, известна със своите зашеметяващи залези. Нощувка /без изхранване/ в Чорони. Закуска и разходка с лодка до Чуао, малко селце, основано през 1660 г., известно със своите какаови плантации и заобиколено от планини и гъсти дъждовни гори. Името на Чуао произлиза от местна дума, която е свързана с термина вода. Производството на какао в района на Чуао може да бъде проследено до 1591 г. От този период нататък районът е дом на редица хасиенди, които отглеждат какао. По време на колониалните времена много роби са били внесени в селото от Африка, за да се увеличи производството на какао в споменатите хасиенди. Какаовите дърна от Чуао се считат за висококачествени и в резултат на това много скъпи, достигайки между 9 и 13 щатски долара за килограм. Ексклузивните зърна се сушат на слънце пред църквата в селото на Плаца де Секадо. Истинското какао от Чуао идва със сертификат за автентичност. Ще посетим местна какаова плантация, за да научите за пълния процес на производство на шоколад. Разходка с лодка обратно до Чорони след обилен обяд на плажа, свободно време, за да се насладите на емблематичния плаж Плая Гранде, който се простира на 10 минути от мястото за настаняване. Нощувка в Чорони. Закуска. Свободна сутрин за почивка на плажа Плая Гранде и отпътуване към Хасиенда Санта Тереза, дестилерия за ром, основана през 1790 г., известна в цял свят с добрия си ром. Хасиендата се състои от различни зони, сърцето на които е Арагуа Крос. Този кръстопът всъщност е пресечната точка на двата главни пътя на имението, обградено с великолепни палми, високи над 20 метра. В средата на огромното имение стоят дестилационните колони, към които се отвеждат посетителите. От сравнително далечния изглед на тези колони посетителите могат да видят процеса на производство на ром, изрисуван върху голяма стена. Нюансите на дървото обогатяват визуалното въздействие на пространството. Бъчви с различни възрасти са разкрити от майсторите на избата Нестор Ортега и Нанси Дуарте. Посетителите се отвеждат до избите за статично стареене и след това до избите за стареене на Солера. След това организаторите отвеждат посетителите в завода за бутилиране. Бившата жп гара Ел Консехо, разположена в хасиендата, е напълно реставрирана. Това беше една от спирките на Великата венецуелска железопътна линия, която минаваше между Каракас и Валенсия от 1883 до 1966 г. Време за изследване на завладяващия процес на приготвяне на тази екзотична напитка. Пътуване обратно до Каракас и нощувка в района на летището. Закуска.Сутрешен полет до Националния парк Канайма за разглеждане на водопада Анхел, най-високият водопад в света. Отпътуване с основен багаж за гъстата джунгла, летейки директно от Каракас. Националният парк Канайма е вторият по големина парк във Венецуела след и шестият по големина национален парк в света.Паркът защитава част от екорегиона на влажните гори на планината Гуаянан. Около 65% от площта му е заета от плата от скали, наречени „тепуи“, които са нещо като плоска планина на милиони години, с вертикални стени и почти плоски върхове. Те представляват уникална биологична среда и също така представляват голям геоложки интерес. Тепуите са пясъчник и датират от времето, когато Южна Америка и Африка са били част от суперконтинент. Обитателите им са индианци пемон, част от карибската езикова група. Пемоните имат интимна връзка с тепуите и вярват, че те са домът на духовете „мавари“. Тяхната култура е преплетена с природните чудеса на региона. Ще имаме възможност да научиме за техните традиции, да опитаме вкусната им кухня и дори да участваме в традиционни церемонии. След кацане се качваме на дървени канута по река Каррао, минавайки покрай емблематични забележителности. Ще станем свидетели на гледката към Ауян-тепуи, източникът на водопада. Това е столова планина в щата Боливар, Венецуела, едно от най-посещаваното и едно от най-големите (но не и най-високите) тепуи в Гвианските планини, с площ на върха от 666,9 кв. км и приблизителна площ на склона от 715 кв.км. Неравномерното сърцевидно плато на върха е силно наклонено, издигащо се от около 1600 метра на северозапад до максимум 2450 метра на югоизток. Прорязано е от север от обширна долина, Cañón del Diablo (Дяволския каньон), образувана от река Чурун. По-голямата западна част на платото е частично залесена, докато източната част се състои предимно от голи скали само с разкъсана растителна покривка. В планината има редица обширни пещерни системи. Намира се изцяло в границите на национален парк Канайма. Ауян-тепуи означава „Дяволската къща“ на местния език пемон. Водопада Анхел, най-високият водопад в света, пада от цепнатина близо до върха. Ще завършим деня с вечеря и нощувка на остров в хамаци пред водопада Анхел. Денят започва в обилна закуска след което ще станем свидетели на поразителния водопад Анхел, огрян от утринното слънце в 7 сутринта. Водопадът Анхел е най-високият непрекъснат водопад в света, с височина от 979 метра и потапяне от 807 м Водопадът е известен като Ейнджъл Фолс от средата на 20 век и е кръсте на Джими Ейнджъл, американски летец, който е първият човек, прелетял над водопада По време на експедицията си за намиране на легендарния град Ел Дорадо, Уолтър Роли описва това, което вероятно е било тепуи (столова планина), и се твърди, че той е първият европеец, видял водопада Анхел, въпреки че тези твърдения се смятат за спорни. Други източници твърдят, че първият западняк, видял водопада, е испанският изследовател Феликс Кардона през 1927 г. Мястото не е било известно на външния свят, докато американският летец Джими Ейнджъл, следвайки указанията, дадени от Кардона, не прелита над водопада на 16 ноември 1933 г., докато търси ценно рудно легло. Първият европеец, достигнал основата на водопада, е латвийският изследовател Александър Лайме, известен също като Алехандро Лайме на местното племе Пемон. Той достига до водопада сам през 1946 г. Той е първият, който достига до горната му част в края на 50-те години, като се изкачва по задната страна, където склонът не е вертикален. Лайме бил и първият, който разчистил пътека, която води от река Чурун до основата на водопада. По нея днес има гледка, която обикновено се използва за заснемане на водопада, наречена Мирадор Лайме. Водопадът Анхел е една от най-добрите туристически атракции на Венецуела. Той е вдъхновил редица кинопродукции и участва като декор в много от тях, включително определен като едно от Седемте чудеса на света. Програмата ни продължава с преход през джунглата (4,1 км) до гледката Лайме. Ако нивото на водата позволява, ще продължим надолу към скалните басейни близо до основата на водопада. Връщането в базовия лагер ще направим по същата пътека и се спуснем с местна лодка по река Карау, докато се наслаждаваме на внушаваща страхопочитание гледка към тепуите Куравайна, Кусари и Курун. Ще предприемем пътешествие по реката обратно до лагуната Канайма, където ще се настаним за вечеря и нощувка.Нощувката е в стандартна лоджа -стаи със самостоятелна баня и тоалетна. След закуска ще се насладим на обиколка с лодка около лагуната Канайма, със спирки на пясъчните и плажове. Това, което я отличава от другите дестинации, е нейната хипнотизираща красота и богато културно наследство. Самата лагуна е ефирна гледка, с нейните кристално чисти тюркоазени води, отразяващи извисяващите се тепуи, които доминират над пейзажа. Образува се от сливането на реките Карао, Кавак и Венамо, създавайки великолепна сцена със спокойни води, заобиколени от буйна растителност.Ще видим по-малките красиви водопади на лагуната Хача, Вадайма, Голондрива и Учайма, част от водното богатство на това превъзходно място. Следва полет до Сиудад Боливар, където ще направим кратка обиколка на този исторически град, разположен край река Ориноко. Сиудад Боливар е основан на 21 декември 1595 г. от Антонио де Берио, който е пристигнал от Нова Гранада (днешна Колумбия) с мисията да засели Гуаяна.Градът, първоначално наречен Санто Томас де Гуаяна, е бил укрепено речно пристанище, което е трябвало да премества местоположението си на три пъти, тъй като е бил цел на постоянни атаки от карибски индианци и европейски корсари, сред които се откроява сър Уолтър Роли. През 1764 г. той открива определено място на брега на Ориноко, в най-тесния му сектор, което приема името Санто Томас де ла Нуева Гуаяна де ла Ангостура дел Ориноко, известно просто като Ангостура, име, което продължава да съществува повече повече от 80 години и се помни и днес. Конгресът на Ангостура е открит на 15 февруари 1819 г. от освободителя Симон Боливар.Симон Боливар, ключовата фигура в борбата за самоопределение на Латинска Америка, спира тук след поредица от поражения в кампанията за независимост на Венецуела.Тук той отново се фокусира върху идеята за изгонване на испанците не само от Венецуела, но и от цяла Южна Америка и обединяването на колониите в голяма федерация. По това време Боливар е едва на 35 години. До смъртта си на 47-годишна възраст той е освободил Венецуела, Колумбия и днешните Еквадор, Перу и Боливия и е управлявал територии от 3 милиона квадратни мили - по-големи от Римската империя в своя зенит. Сиудад Боливар понастоящем е столица на щата Боливар и е един от малкото венецуелски градове, които запазват историческото си наследство, изразено в колониалната му архитектура и по-специално в сгради като Каса де Сан Исидро, Каса дел Корео дел Ориноко, Стария затвор , стария дворец на архиепископа, Енорийската къща, Къщата на Конгреса, Къщата на Кралската хазна (днес седалището на правителството на щата Боливар), Къщата на управителите на колонията и Катедралата. Ще се настаним за нощувка в града. Настаняването е в стандартна хасиенда-самостоятелни стаи с баня и тоалетна. Закуска в хотела и пътуване 240 км по шосе до кея на Уракоа, след това с лодка до нашата хижа в тропическите гори на приток на река Ориноко. Река Ориноко е една от най-дългите реки в Южна Америка, простираща се на около 2140 км от извора си във венецуелските планини до устието й в Атлантическия океан. Тя е важен транспортен маршрут за стоки и хора в региона и се използва за риболов, земеделие и производство на водноелектрическа енергия. Освен това е основен източник на питейна вода за много общности. Реката е дълбоко свързана с местните култури на региона и е дом на много местни общности, включително Варао, които са живели покрай нея и нейните притоци от хиляди години. Района е предразположен към сезонни наводнения, което е важен фактор в екосистемата на реката. По време на дъждовния сезон нивото й може да се повиши с до 10 метра, създавайки обширни влажни зони, които са дом на уникален набор от растения и животни. Река Ориноко и нейният басейн са дом на над 1500 вида риби, което я прави една от най-разнообразните сладководни системи в света. Някои от най-емблематичните видове риби в Ориноко включват арапайма, пираня и електрическа змиорка. Нейният басейн също е дом на над 1000 вида птици, включително оринокската гъска, аления ибис и хоацин. Много от тези видове са ендемични за региона, което означава, че не се срещат никъде другаде по света. Освен това е дом на много видове бозайници, включително ягуари, тапири, капибари и речни делфини. Делфинът на река Ориноко, известен още като „бото“, е един от малкото сладководни делфини в света. Анакондите, кайманите и отровните жаби са сред многото влечуги и земноводни, които обитават река Ориноко и нейния басейн. Освен това в този регион може да се намери и критично застрашеният крокодил от Ориноко.Той е открит в басейна на река Ориноко в Колумбия и Венецуела. Това е един от най-големите видове крокодили в света, като възрастните мъжки достигат до 6 метра дължина. Благодарение на уникалната си форма на муцуната, крокодилът от Ориноко може да смачка твърдите черупки на костенурки и раци, наред с друга плячка. Видът е известен със своите крещящи вокализации, които се използват за установяване на територия и привличане на партньори на дълги разстояния. Живеещ до 70 години в дивата природа, крокодилът от Ориноко е един от най-дълголетните видове крокодили.Само с няколко хиляди екземпляра, останали в дивата природа.Смята се, че крокодилът е свещен за някои местни общности в басейна на реката и има духовни сили. Освен това басейнът на река Ориноко е местообитание за голямо разнообразие от растителни видове, като палми, орхидеи и бромелии. Тази област също е дом на едни от най-големите и добре запазени тропически гори в света, които играят решаваща роля за опазването на богатото биоразнообразие в региона. Ще се насладим на дивата природа, която обитават розови делфини, гигантски видри, анаконди и червени маймуни ревяч. По време на обиколката ще може да наблюдаваме голямо разнообразие от флора и фауна, включително екзотични птици, червени маймуни, речни делфини, ара, орли харпии и дори гигантски мравояди. Хората от Варао също предлагат културни преживявания, като например изучаване за техните традиции, храна и занаяти, а посетителите могат дори да отседнат в традиционна хижа, наречена „палафито“.Обиколката с лодка е най-добрият начин да се ориентирате в многобройните водни пътища на делтата и да наблюдавате уникалната дива природа. Можете също да отидете на риболовни екскурзии и да опитате късмета си в улова на местни видове риба, като пирани и сомове. Въпреки това е важно да се отбележи, че делтата на Ориноко е отдалечен и неразвит регион и обиколките могат да бъдат предизвикателство за тези, които не са свикнали с условията. Трябва да бъдете подготвени за горещо и влажно време, насекоми и основни условия за настаняване. За тези, които търсят приключение в сърцето на делтата и културата Варао, обиколката на делтата на Ориноко може да бъде наистина забележително изживяване. Ще се отпуснем, докато вечеряме в спокойното пристанище на река Ориноко в местна лоджа в джунглата. Закуска. Сутринта ще навигираме по река Ориноко, за да видим речни делфини, очилати каймани, капуцини и червени маймуни, както и ярки колибри и кралски рибари. След обяд в лагера ще разгледаме селата на Варао и палафитос по бреговете на реката, научавайки за тяхната култура и ежедневие. Хората Варао са местна група, която обитава района на делтата на Ориноко в източна Венецуела, както и части от Гвиана и Суринам. Те са известни с дълбоката си връзка с водните пътища на делтата и са развили уникален начин на живот, адаптиран към тяхната среда. Варао са опитни рибари и производители на канута и разчитат в голяма степен на реките и влажните зони на делтата за препитанието си. Те живеят в къщи, построени на кокили над водата, като използват палмови листа и други естествени материали, за да построят домовете си. Варао имат свой собствен език, и богата културна традиция, която включва музика, танци и разказване на истории. Те са известни и със своите сложни занаяти, като направата кошници и хамаци, изтъкани от палмови влакна. Река Ориноко и делтата са обвити в легенди и митове, които Варао, техните основни обитатели, поддържат живи през поколенията и винаги са готови да споделят с тези, които ги посещават. Един от най-популярните митове сочи към камък, наречен „La Piedra del Medio“, където местните хора твърдят, че в основата на камъка живее гигантска змия със 7 глави и ако бъде пусната, ще създаде големи водовъртежи, поглъщащи всяко лице, кану, куриара или лодка, минаващи по бреговете на река Ориноко. Любовната история на река Ориноко и река Карони също е широко разказвана, тъй като тези две реки се събират само на няколко сантиметра и образуват езеро от цветове. Коренното население на региона казва, че мътните и кални води, които текат от река Ориноко, притежават топлина (представляващи мъж), докато тъмносините води на река Карони означават силни чувства (представляващи жена). Една вечер те решили да запечатат любовта си с целувка и Атлантическият океан ги понесъл в своите течения, завършвайки романса им за цяла вечност. Въпреки богатото си културно наследство, хората Варао са изправени пред множество предизвикателства, включително бедност, липса на достъп до здравеопазване и образование и влошаване на околната среда в родината им. Полагат се усилия за насърчаване на устойчивото развитие и запазване на традиционния начин на живот на Варао, като същевременно се обръща внимание на социалните и икономически предизвикателства, пред които е изправена общността. След прибирането н лагера, вечерта ще се насладим на обилна храна с местни напитки.Нощувка в лоджата. Закуска. Тази сутрин ще бъдем отведени на тихо място в реката, за да ловим пирани. След обяд ще пътуваме по реката за последен път до кея на Уракоа и ще се качим до летището Пуерто Ордас. Следва полет до Каракас и нощувка в района на летището. Закуска. След закуска ще направим обиколката на Каракас, за да се запознаем с най-интересните му места. Каракас, столицата на Венецуела, е един от най-значимите градове в Южна Америка. Намира се в северната част на страната, близо до карибското крайбрежие, и е разположен в живописна долина, заобиколена от планините на националния парк Авила. Градът е основан на 25 юли 1567 г. от испанския завоевател Диего де Лосада под името „Сантяго де Леон де Каракас“. Името му е комбинация от апостола Свети Яков (Сантяго), района Леон в Испания и местното индианско племе Каракас, което обитавало региона преди пристигането на испанците. Градът първоначално бил малко селище, но стратегическото му разположение и богатите ресурси на региона му позволили да се развие бързо.През XVIII век Каракас започнал да се оформя като важен търговски и административен център. В града започнала активна търговия с какао, което станало основен продукт за износ. През XIX век Каракас се превръща в център на борбата за независимост на Венецуела, като родното място на Симон Боливар, водачът на южноамериканските освободителни движения. През XX век Каракас претърпява значителна урбанизация, особено след откриването на петрола във Венецуела. Градът бързо се разширява, привличайки инвестиции и миграция от други части на страната. Построени са модерни квартали, търговски центрове, университети и културни институции. Градът става символ на модернизацията и просперитета в Латинска Америка през средата на XX век. Каракас е град с богата култура и история, което го прави интересно място за посещение. Сред най-значимите забележителности са Домът на Симон Боливар, който пази спомени за живота на освободителя на Венецуела. Площад Боливар е историческо сърце на града и място за важни събития и протести. Националният пантеон също е значимо място, където са погребани националните герои на Венецуела. Любителите на природата ще бъдат впечатлени от националния парк Авила, който предоставя възможности за разходки, екскурзии и панорамни гледки към града. Ще разгледаме центъра с посещение на къщата на Симон Боливар, Плаза ел Венецолано и Плаза Боливар. Ще се насладим на венецуелски обяд преди живописно шофиране по магистрала Кота 1000, за да спрем на Плаза Алтамира. Ще се разходим по булеварда Пантеон на квартал Алтаграсия, завършващ при Националния пантеон. Ще надникнем и в Сан Агустин, бивше опасно гето, любувайки се на уличното изкуство в Каракас, и ще посетим най-голямото спално помещение на диви сини и жълти ара в света. Нощувката ни е в стандартен хотел до летището в Каракас. Освобождаване на хотела и трансфер до летището за полет до Истанбул в 11:35 часа.Пристигане в Истанбул в 06:20 часа сутринта на 24. Февруари. Полет до София в 08:50 часа. Пристигане на Терминал 2 в 09:20 часа. Край на програмата!