14 дни/12 нощувки

Акценти на програмата:

• В рамките на едно пътуване ще се запознаете с най-северните територии на света – Аляска и Канада.
• 7 дневен круиз на борда на кораб Zaandam /Holland America CL/, лускозен кораб, който ще ви отведе до най-отдалечените от нас земи с красива природа, космополитни градове, арктически ледени пейзажи и могъщи водопади и реки.
• Самолетен билет с чекиран и ръчен до началното пристанище на круиза Ванкувър.
• Самолетен билет с чекиран и ръчен багаж от Монтреал след круизната програма
• Самолетен билет за вътрешен полет с чекиран и ръчен багаж он Ванкувър до Торонто.
• С всички включени пристанищни такси и трансфери по програмата.
• Богата екскурзионна програма по всички пристанища – възможност за разнообразни допълнителни брегови екскурзии.
• Круизиране в места с невероятна природа – фиорди, глетчери и ледници. Проследяване на невероятното минало на отдалечената земя Аляска, по следите на Златната треска в Клондайк и опознаване на местната заселническа култура на тотемите.
• Изхранване на пълен пансион по избор – със или без фиксирани часове и маси в основните ресторанти, рум-сервиз.
• Богата анимационна програма с много екстри и възможности образователни програми в открито море, СПА и фитнес за релакс на кораба.
• Програма след круиза – най-емблематичните места в Канада с посещение на Торонто, Отава и Монреал.
• Целодневен тур до Ниагарските водопади от канадска страна с включен круиз в подножието на водопада и кабинков лифт над Водовъртежа.
• Сити тур на Ванкувър – съчетаващ приятна градска среда и природа.
• Сити тур на Торонто –градът на изкуството и културата с най-многото небостъргачи.
• Сити тур на Отава – космополитната канадска столица.
• Посещение с круиз на Парка на 1000-те острова.
• Сити тур на Монреал – вълнуващо съчение от култура, артистичност и кулинария.
• Водач от България, придружаващ групата при минимум 20 записани туристи.

ЦЕНИ по ранни записвания до 31.10.2024:
Цените са на човек, настанен в двойна каюта. За 3-ти и 4-ти възрастен и цени за деца - на запитване.
Цена за единично настаняване - на запитване.

ПОЛЕТНО РАЗПИСАНИЕ
LH1703V 03JUN SOF MUC 12:55 - 13:55
LH 476V 03JUN MUC YVR 15:45 - 16:55
OS 74K 15JUN YUL VIE   18:40 - 08:40 + 1
OS 797K 16JUN VIE SOF 15:30 - 18:00
 
ХОТЕЛИ ПО ПРОГРАМАТА
Ванкувър - La Quinta Inn by Wyndham Vancouver Airport 3 * или подобен
Торонто - Fairfield Inn & Suites by Marriott Toronto Airport 3* или подобен
Отава - Best Western Plus Gatineau Ottawa Downtown 3 * или подобен
Кораб на круиза - Zaandam - https://www.hollandamerica.com/en/eu/cruise-ships/zaandam/7
 
НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ:

• Депозит 1: 1500 лева при резервация
• Депозит 2:  доплащане до 50 % на пакета до 10.02.2025
• Доплащане до пълна сума до 02.03.2025 с предоставени пълни данни на пътуващите

 
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

• По този круиз е задължително да се пътува с валиден международен паспорт минимум 6 месеца от датата на планирано връщане. Пътуващите са отговорни за това да гарантират, че те отговарят на всички изисквания за паспорт и виза, за всяка съответна страна, която ще се посети по време на круиза и за пътуванията от и до съответното пристанището за качване или слизане. По време на повечето круизи, персоналът на кораба ще трябва да задържи Вашите паспорти. Затова Вие ще трябва да носите с Вас постоянно втори документ със снимка или фотокопие на паспорта. На пътуващите не се възстановяват никакви суми ако им бъде отказано влизане в чужда територия или качването на борда е отказано поради липса на документи.
• ВНИМАНИЕ! За този круиз е необходима виза на Съединените Американски Щати.
• Агенцията оказва съдействие за подаване на документи за визи за САЩ и попълване на документите за влизане в Канада.
• За туристи, които желаят сами да попълнят визовите формуляри за американска виза, следва да направят постъпки за визата веднага след потвърждението на резервацията.
• В случай, че на турист бъде отказана американска виза, депозита не се губи, а остава за използване като сума при бъдещи пътувания с агенцията.
• За деца под 18 години – пътуващи с 1 родител или без родители - нотариално заверена декларация /оргинал и 1 копие/преведена на английски език, че са съгласни детето да пътува в чужбина и задължително паспорт. Деца, чийто родители имат различни фамилии е задължително да носят копие от акта за раждане на детето.

 
УСЛОВИЯ ЗА АНУЛАЦИЯ

• До 10.2.2025 – 1500 лв. такса за прекратяване;
• От 11.02. до 02.03.2025 - такса за прекратяване в размер на 50% от пакетната цена
• От 03.03.2025 – такса за прекратяване 100% от пакетната цена;

 
ДРУГИ УСЛОВИЯ:

• Минимален брой туристи: 20 пълноплащащи с водач от България.
• Срок за уведомление на несъбран минимален брой: 30 дни преди датата на отпътуване

 
Допълнителни брегови екскурзии – подлежат на препотвърждение от круизната компания:

Изследване на ледниците и Трейси Арм фиорд – Ориентировъчна цена – 290 щатски долара
Това е изключителна възможност да видите най-доброто от района на дивата природа Трейси Арм, включително вълнуващи гледки отблизо на величествените ледници близнаци Сойер.
Приключението започва веднага щом се качите на луксозен, високоскоростен катамаран, на който се прехвърляте директно от вашия круизен кораб. Отпуснете се в топлата, просторна кабина, с големи прозорци, докато опитен капитан ви води покрай любопитни тюлени, почиващи върху плаващи айсберги.Докато пътувате, на борда ще ви бъде предоставена богата информация за района, който натуралистът Джон Мюър нарече „един от най-драматично зашеметяващите фиорди на Югоизточна Аляска“. Докато изследвате дължината на този издълбан в леда фиорд, ще пътувате под скали, които се издигат на 4000 фута над морето с цвят на нефрит, и можете да почувствате мъглата на лицето си, докато корабът маневрира почти директно под спускащ се водопад. Ще има и чести спирки, за да видите и снимате диви животни, като гълъби, белоглави орли, тюлени, планински кози и мечки.Изключителната маневреност на плавателния съд ще ви позволи да се доближите възможно най-близо до постоянно променящото се лице на ледника Сойер. От горната палуба за наблюдение може да се насладете на това незабравимо изживяване с всичките си сетива. Понякога дори можете да почувствате „белия гръм“, когато огромни ледени блокове се откъсват от ледника и се блъскат в морето. Опитайте разнообразието от местна храна, сервирана от екипажа, докато наблюдавате скалистите брегове на пасажа Стивънс по време на круиза обратно до Джуно. Забележки: Не се препоръчва за гости, използващи инвалидна количка. В случай, че непредсказуемите и постоянно променящи се ледени условия попречат на круизния кораб да навлезе във фиорд Трейси Арм, от съображения за сигурнос, обиколката ще бъде променена, за да изследваме Ендикот Арм - фиорд и ледник с приливни води със същата красота. Облечете се топло на слоеве, за да се насладите напълно на външната палуба за наблюдение. Носете шапка, ръкавици и шал. Корабът е оборудван с луксозни места за сядане, камбуз и тоалетни. След круиза ще бъдете оставени точно до вашия круизен кораб в центъра на Джуно. Наблюденията на диви животни са вероятни, но не са гарантирани. Носете паспорт на екскурзията.

Акцентите на Джуно: Ледникови градини и Парк за китове - Ориентировъчна цена - 85 щатски долара.
С тази екскурзия ще влезте в невероятния свят на Ледниковите градини/Glacier Gardens/ изпълнени с дървета и с красиви растения от цял свят – едно истинско светилище от цветя. Тук ще намерите оригиналните цветни кули, вдъхновени от щастлива грешка, и ще вземете трамвай с водач нагоре по склона на планината през Националната гора Тонгас, за да видите Джуно от 600 фута надморска височина. Връщайки се надолу през гората, ще се потопите в приятната ароматна атмосфера на цветя в главния павилион. Може да посетите магазина за специфичен сувенир от Джуно.Разходката продължава с автобус до Оверстрийт – Парка за китове. Статуя на изкачащ от водата кит в реални размери във фонтан, наречен от местните Таку, създават впечатляващ център. Насладете се на панорамните гледки на канала Гастино, който предоставя невероятни гледки на истински китове, мигриращи надолу по канала. Разгледайте местната култура под формата на тотеми. Те са разпръснати из парка и покрай прилежащата морска алея. Разходете се по крайбрежната алея за страхотни гледки към брега на Джуно. Забележки: Обиколката е достъпна за гости, използващи сгъваема инвалидна количка. Участниците трябва да могат да изкачват няколко стълби (нагоре и надолу) и да изминават кратки разстояния. Необходимо е топло облекло на слоеве с ветро- и водоустойчив външен слой. Последователността на обиколката може да варира.

Най-доброто от Скагуей: White Pass Rail, Печене на сьомга и посещение на салон - Ориентировъчна цена - 295 щатски долара.
Изкачете се в красивите планини с теснолинейката White Pass Rail по маршрута до Юкон. От старомоден мотрисен вагон ще видите невероятна природа, докато вашият екскурзовод споделя историята на златната треска в Клондайк.Във Фрейзър, Британска Колумбия, ще се качите на луксозен автобус, за да пътувате по грандиозната магистрала Клондайк, възхищавайки се на гледките на долината Tormented и водопада Пичфорк по пътя. В подножието на прохода, до водопад, ще откриете Liarsville Gold Rush Trail Camp & Salmon Bake. Групи от танцуващи момичета ще ви забавляват със забавна мелодрама и поезия от Робърт Сървис и ще ви научат на изкуството да промивате злато. След това ще имате свободата да се разходите в зоната на златото Лаярсвил, където гарантирано ще намерите този благороден метал. Обядът се състои от дива сьомга от Аляска на скара, пиле, печен боб, разнообразие от салати, царевичен хляб, кафе, лимонада и десерт. След като се нахраните, отидете до лагера и се насладете на водопада и забележителностите на Лаярсвил и се снимайте с едно от момичетата от танцуващата трупа.
Връщайки се в Скагуей, ще посетите световноизвестния салон и публичен дом Red Onion в историческия център. Дамите на The Red Onion ще напълнят чашата ви за тост с шампанско и ще ви забавляват с истории за момичетата, които са работили в тези исторически стаи. Вижте безценната сребърна рокля, носена от първата мадам, и много други оригинални артефакти, оставени от „падналите ангели“. Забележки: Тази обиколка посещава музей на публичен дом с някои изображения и съдържание на публичен дом. Препоръчва се дискретност и преценка на родителите относно посещение с деца. Това приключение пресича границата между САЩ и Канада; Гражданите на САЩ и Канада трябва да носят паспорт и лична карта за кораба. Всички други националности трябва да имат валиден паспорт, виза и лична карта за кораба. Музеят на публичния дом не е достъпен за инвалидни колички.

Екскпедиция с White Pass Rail и Юкон – Ориентировъчна цена 250 щатски долара
Вече сте пътували толкова далеч, сега е страхотно време да направите това пътуване до Юкон.
Качете се на луксозен автобус и изживейте магията и мистерията на известната територия Юкон. Вашето приключение започва на доковете на Скагуей и скоро ще се изкачвате по магистралата Южен Клондайк до върха на Белия проход – 1004 метра над морското равнище - с гледка към величествени върхове, водопади и ледници от автобуса. Оставяйки White Pass и САЩ зад гърба си, вие ще навлезете в Канада и непокътнатата и неопитомена красота на територията Юкон.
Полюбувайте се на веригата от езера, които образуват изворите на река Юкон, разгледайте град Карибу Кросинг (Каркрос). Направете бърза снимка на най-малката пустиня в света (ако времето позволява) и се насладете на историите за златната треска в Клондайк, предоставени от вашия водач по време на пътуването. Спирката в Wild Adventure  Юкон е възможност да задоволите апетита си в пустинята с вкусен обяд с пилешко барбекю , допълнен с домашно приготвените понички на баба. Обиколете най-обширния музей на дивата природа на Юкон, разхождайки се сред създанията от миналото и настоящето на Юкон,  включително със степни бизони, мечки гризли, чудовищен лос, вълнест мамут и най-голямата полярна мечка в света. Попийте част от автентичната канадска култура, като посетите Центъра за наследство на кралската канадска конна полиция. Тази интерпретативна изложба се фокусира върху историята на планините в Канада и подчертава ролята им в територията Юкон по време на златната треска в Клондайк.
В Dog Musher's Village, си направете снимки с шейни с кучешки впрягове и кученца хъски; или, срещу допълнително заплащане, се присъединете към тях за разходка с истински кучета по живописни пътеки. Деца и възрастни ще се насладят на фермата за домашни любимци с алпака, магарета, миниатюрни кози, коне и понита. Обратно във Фрейзър, Британска Колумбия, ще се качите на White Pass Rail за едно наистина незабравимо пътуване по тази историческа и спираща дъха теснолинейка. Забележки: Това приключение пресича границата между САЩ и Канада; Гражданите на САЩ и Канада трябва да носят паспорт и лична карта за кораб. Всички други националности трябва да имат валиден паспорт, виза и лична карта за кораб.

Многоезичен тур White Pass Rail и магистралата Клондайк – Ориентировъчна цена – 200 щатски долара
Представена на множество чужди езици едновременно, тази екскурзия съчетава пътуване по магистрала Клондайк с пътуване по White Pass & Yukon Route Railroad. Остава ви и достатъчно време за пазаруване или други приключения, докато посещавате Скагуей - най-известният град в Аляска от треската за злато. Вашето изживяване започва с комфортен микробус, чиито големи прозорци предлагат невероятна гледка, докато пътувате през историческия Скагуей. Насочвате се на север по магистралата Клондайк и нагоре през прохода Уест Уайт на планината Сейнт Елиас. Това е най-високата крайбрежна верига в света и вие пътувате по един от най-живописните планински пътища в Северна Америка. Вашият водач ви разказва истории, стари повече от един век, докато минавате покрай многобройни забележителности, включително пътеката на мъртвите коне, стария Brackett Wagon Road, водопада Пичфорк и моста Moore. Възможностите за правене на снимки на зашеметяващите върхове и ледници изобилстват по този маршрут. Ще пътувате от крайбрежната дъждовна гора през субарктическата тайга и ще се изкачите до върха. На надморска височина от 1000 метра огромната тишина се нарушава само от звука на вятъра, който духа през този истински лунен пейзаж от скали - безплоден с изключение на закърнялата алпийска флора и осеян с малки езера. Вашият водач с удоволствие ще направи снимката ви тук като спомен от вашето пътуване. При пристигане във Фрейзър, Британска Колумбия, ще се качите на ретро теснолинейка за вашето пътуване със световноизвестната железопътна линия White Pass Rail, проследявайки пътеката на '98 от напълно различна гледна точка. Влакът ви отвежда по отсрещната страна на прохода и надолу в каньона, с нови и спиращи дъха панорами на планини, ледници и водопади. Слизайки в Скагуей се възползвайте максимално от свободното време за разглеждане, пазаруване и заразяване със златна треска. По време на тура, гостите носят удобни слушалки, които предоставят пълния разказ на избран от тях език: испански, немски, френски, португалски, холандски, японски, мандарин и английски. Последователността на обиколката може да варира. Забележки: Това приключение пресича границата между САЩ и Канада; Гражданите на САЩ и Канада трябва да носят паспорт и лична карта за кораб. Всички други националности трябва да имат валиден паспорт, виза и лична карта за кораб. Децата, които не са придружени от двамата родители, трябва да имат пълномощно, подписано от отсъстващия родител, преведено на английски език. В микробуса не се допускат инвалидни колички и скутери, участниците трябва да могат да изкачат три стъпала, за да се качат автобуса.

Най-доброто от Кечикан: тотеми, круиз с диви животни и предястия в Аляска – Ориентировъчна цена – 220 щатски долара.
Насладете се на три обиколки в една -- разгледайте местното село Саксман, вижте известната дива природа на региона с лодка и опитайте кухнята на Аляска в историческа консервна фабрика. Това е най-доброто от Кечикан по суша и море. Тръгването от пристана е с автобус, като по време на пътуването ще се запознаете с разказите за Кечикан, минавайки през центъра с гледка към историческата улица Крийк Стрийт - редица цветни магазини в това, което някога е било кварталът на червените фенери. Пристигайки в родовото село Саксман, се разходете сред най-обширната колекция от тотеми в света, наблюдавайте работа на дърворезбар на тотем Тлингит и посетете магазина за подаръци в селото. Продължавайки по живописната крайбрежна магистрала, достигате до място, където оставяте автобуса и тръгвате по крайбрежна пътека от тропическа гора до историческата консервна фабрика George Inlet. Насладете се на самостоятелно изследване на този някога оживен морски център, включващ реставрирани и напълно работещи машини за консервиране. Обиколете интерактивна изложба, която ви отвежда в индустрията за търговски риболов, докато се наслаждавате на вкусна дегустация на мезета от Аляска с чаша бира или вино. И накрая, качете се на просторна, удобна екскурзионна лодка, за да разгледате скалистото крайбрежие на Тонгас Нароус и изсечения в ледника George Inlet. Посетете Валден Рокс—място, където се излежават тюлени и събират белоглави орли и морски птици. Тук често се наблюдават китове, морски лъвове и морски свине.

Забележки:
Облечете се топло на слоеве с ветро- и водоустойчив външен слой; носете ръкавици, шал и топла шапка. Носете удобни обувки за ходене. Наблюденията на диви животни са вероятни, но не са гарантирани. Участниците трябва да могат да се качат на транспорта на множество места. Ходенето е по различни неравни терени, крайбрежни алеи, рампи, чакълени пътеки и трева. Обиколката се провежда при дъжд или слънце, но може да бъде отменена от оператора в случай на изключително лошо време или неподходящи условия.

Щатски парк Тотем Байт и Шоу на дървосекачите- Ориентировъчна цена – 85 щатски долара
Подарете си изпълнено с екшън забавление на Голямото шоу на дървосекачите в Аляска. Само на кратко разстояние от кея, това е мястото, където най-добрите дървосекачи в света се изправят един срещу друг в повече от дузина вълнуващи събития като кълцане, рязане, щафетни състезания, хвърляне на брадва, търкаляне на трупи и изкачване със скорост 50 фута. Колоритен домакин ще представи събитията и ще предложи исторически поглед върху дърводобивната промишленост на Аляска, която е оформила тази неравна земя. Не пропускайте този празник на една отминала епоха. Това е страхотно добро и качествено забавление за всички възрасти - забавно, семейно събитие. След това започнете пътуването си по суша с живописно шофиране покрай Тонгас Нароус до щатския парк Тотем Байт. Разходете се по пътеката под балдахин от величествени кедрови дървета. В края на пътеката ще намерите богата колекция от тотеми. Чрез интересни истории ще научите за културата и начина на живот, практикувани от местните жители на северозападното крайбрежие, и ще имате шанс да влезете в автентична къща на местния клан. След кратка спирка в старинния търговски магазин Alaska Totem Trading Store, забавна обиколка на града ви показва индустриите, които превърнаха Кечикан в световната столица на сьомгата. Връщайки се на кея, зърнете колоритното минало на града, докато минавате покрай историческия квартал на червените фенери Крийк Стрийт. Забележки: Носете топли многослойни дрехи. Шоуто на дървосекачите се провежда и при дъжд на отопляеми и покрити трибуни. Възможно е да има кратко изчакване преди началото на Шоуто на дървосекачите. Видеозаписът не е разрешен, но снимките са разрешени. Обиколката може да се проведе и в обратен ред.

Екскурзия тотеми, орли и сьомга – Ориентировъчна цена – 120 щатски долара
Качете се на автобус за панорамно пътуване през Кетчикан. На частен док ще се срещнете с капитана и екипажа и ще се качите на борда на лодка за живописен круиз по Тонгас Нароус. Възможностите за снимки изобилстват по време на тази морска екскурзия. Ще видите орлови гнезда с бебета орли през сезона. Често се срещат пристанищни тюлени, гълъби и лунни медузи. Обикновено се наблюдават различни морски птици, а понякога дори гърбати китове или косатки. По пътя ще чуете за морската история на района, богатата местна култура на Аляска, дърводобивната и риболовната промишленост и местния начин на живот. Отпуснете се в отопляемата основна кабина или се насладете на откритата площадка за наблюдение. Ще наблюдавате както вторични, така и стари райони на Националната гора Тонгас с круиз покрай фара Guard Island, създаден през 1901 г. и все още действащ днес.Вижте щатския парт Кокем Байт от водата, където извисяващите се тотеми Тлингит и Хайда и къщата на клана доминират над пейзажа. Цветни колиби и уникални домове, много от които заемат частни острови, демонстрират начина на живот в Югоизточна Аляска. Вашият капитан ще сподели истории за коварния Опасен остров на Кетчикан. Ще обиколите или ще имате ясна гледка към дванадесет острова по маршрута на вашата обиколка, много от които обитавани само от дивата природа на Аляска. Насладете се на дегустационно блюдо с местни закуски като пушена сьомга, мазнина от сьомга, крекери, кисели краставички от водорасли и майсторски шоколад с топла напитка или любимите ви безалкохолни напитки. Магазинът за подаръци на борда предлага интересни сувенири.След това се върнете до автобуса за обратния път до кея. Забележки: Осигурен е бинокъл, но може да си вземете и ваш. Изисква се ходене на кратко разстояние в зоната за паркиране и на дока. До дока се стига чрез 70-футова рампа. Инвалидните колички и скутерите се съхраняват на сигурно място в заключен склад на дока, докато круизът е в ход.

КОРАБ НА КРУИЗА: Zaandam
Брой пътници: 1432
Брой каюти: 716
Брой екипаж: 615
Дължина: 237 метра
Ширина: 32,28 метра
Брой палуби: 10
Скорост: 23 възела
Тонаж: 61 396
Година на експлоатация: 2000
Година на реконструкция: 2016 -2018

MS Zaandam е круизен кораб, притежаван и управляван от Holland America Line, кръстен на град Zaandam, Холандия, намиращ се близо до Амстердам. Той е построен от Fincantieri в Маргера, Италия и пуснат на вода през 2000 г. Zaandam е част от класа „Ротердам“ Това е елегантен кораб, който доказва, че нямате нужда от мтого джаджи и трикове, за да си прекарате добре. Кораба има музикална тема и е украсен с артефакти и сувенири от различни музикални жанрове, като холандски орган в бароков стил и китари, подписани от Rolling Stones, Carlos Santana и Queen. На едно от централните стълбища има саксофон, подписан от бившия президент на Съединените щати Бил Клинтън на мундщука. Само с 1432 пътници корабът рядко се чувства претъпкан и пътниците могат да се насладят на една наистина релаксираща ваканция в морето. Лесно е да стигнете навсякъде. Салоните са изобилни, независимо дали за следобедна игра на карти или за питие след вечеря.

Стандартните каюти имат две единични легла, които могат да се превърнат в спалня, две нощни шкафчета, бюро с осветено огледало и три големи чекмеджета, фотьойл, масичка за кафе с регулируема височина и фотьол или разтегателен диван. Дори и най-малката кабина има множество шкафове, някои с рафтове, други с дървени закачалки. Всички легла са с характерното за Holland America легло Mariner's Dream с плюшени матраци Euro-Top.
Всички каюти разполагат с неинтерактивен телевизор с плосък екран и DVD плейър, а пътниците имат безплатен достъп до обширна DVD библиотека. Телевизионните канали са ограничени. Всяка кабина се предлага със сейф, два сешоара (единият в бюрото, другият прикрепен към стената на банята) и щепсели за САЩ и Европа (само на бюрото, носете удължител, ако имате няколко устройства). Трябва да се отбележи, че вътрешните и външните кабини нямат мини-хладилници, въпреки че всички други кабини имат; поискайте лед, ако имате нужда от нещо охладено. Можете да наемете мини-хладилник за $2 на ден, но той ще се съхранява под бюрото, ще заеме самотния контакт и може да не е толкова студен, колкото ви трябва за лекарства или бебешко мляко.
Баните в стандартните каюти са компактни, но просторни за круизен кораб. Някои от външните каюти имат комбинации вана-душ, докато наскоро ремонтираните каюти имат големи остъклени душове. Тоалетните принадлежности включват лосион за тяло, сапун и шапки за душ; душове предлагат дозатори за измиване на тяло, шампоан и балсам Elemis.
 
Основни видове каюти:
Вътрешна каюта - Вътрешните кабини могат да варират по размер и конфигурация, но обикновено са 17 квадратни метра. Те нямат прозорец, но все пак са достатъчно просторни, за да поберат диван, бюро и достатъчно място за съхранение като по-големите кабини на борда. Баните са само с душ.
 
Каюта с прозорец - Външните кабини са малко по-просторни на 18,3 квадратни метра и разполагат с прозорец, който пропуска светлина, но не се отваря. Някои имат комбинации душ-вана, докато други са преработени, за да се премахне ваната и да се замени с остъклен, по-просторен от нормалния душ за круизен кораб. Външните каюти от най-ниската категория са по-малки, имат два илюминатора, а не правоъгълен прозорец и могат да имат странно разположение, включително такива, при които леглата са в различни ъгли на стаята и не могат да се комбинират в спалня.
 
Каюта с балкон - Това, което Zaandam нарича Vista Suite с веранда, би било стандартна балконска кабина на повечето други кораби.Каютата е с размери 27 квадратни метра, включително самостоятелен балкон. За разлика от вътрешните и външните кабини, тя разполага с прозорци от пода до тавана, мини-хладилник и хидромасажна вана. (Иначе банята е идентична.)
Балконът е обзаведен с два метални стола с поставка за крака и малка масичка за напитки.
 
Изхранване
Pinnacle Grill /срещу доплащане/ - Най-добрият стекхаус в морето, където безупречното обслужване и изключителното меню от първокласни пържоли, морски дарове и вино правят едно от най-добрите ви ястия.
Canaletto /срещу доплащане/-италиански ресторант. Насладете се на невероятни италиански класики като задушено пиле cacciatore al forno, branzino ai ferri или равиоли с чеснови скариди. И за десерт: тирамису, cannoli alla Siciliana, gelato и др. Включително пресни макаронени изделия всеки ден.
Lido Market /включен в пакета/- На крачки от басейна, включва подбрана селекция от вкусни опции, които можете да вземете в движение или да ги направите по поръчка: Прясно изпечени хлябове и сладкиши; Wild Harvest, предлагащ изобилна селекция от обилни салати; Homestead, сервираща комфортна класика; Distant Lands, включваща световна кухня; Sweet Spot, за сладоледени творения и десерти; Тиган за печене, ръчно резбовани меса, риба и други обилни предястия; Алкохол, прясно приготвени напитки и охладени сокове; Висококачествено кафе, бира, вино и сода, достъпни за покупка, солени кишове, кроасани и сандвичи и др.
Dive In /включен в пакета/ - идеалното място да вечеряте край басейна на най-добрите бургери в морето. Изберете от набор от непринудени кулинарни класики – от бургери, изпечени до съвършенство и поднесени върху препечен бриош до златни пържени картофи до сочна купчина гъби Portabella.
Morimoto by Sea /срещу доплащане/ - суши ресторант, прясна риба, изкусно поднесени ястия, изключителни алкохолни напитки и изкусителни десерти.

24-Hour Room Service /включен в пакета/ - Всеки ден на борда предлага вкусни опции за 24-часов рум-сървиз.
The Dining Room /включен в пакета/ - основен бюфет ресторант. За елегантна закуска, спокоен обяд или незабравима вечеря с много ястия. За вечеря изберете от класически ястия като агнешко филе без кости en Croute, печено пиле с розмарин, както и регионално вдъхновена кухня и изкусно приготвени вегетариански ястия.

Барове и кафенета
Ocean Bar (Палуба 5): В горната част на атриума Ocean Bar е популярно място за грабване на питие преди или след вечеря с изглед. Не пропускайте специалните коктейли, подбрани за Holland America от Dale DeGroff, които се намират в редовните менюта на бара и като ежедневни промоции. Вечер тук свири квартет с певица.
Mix (Палуба 5): Срещу магазините, Mix е подходяща комбинация от барове, споделящи едно пространство. Има пиано бар за вечерно пеене, винен бар с еноматични дозатори, мартини бар и бар за ейл и спиртни напитки. Тук се провеждат различни събития, насочени към напитки срещу допълнително заплащане, както и случайни музикални любопитни факти.

Explorations Cafe (Палуба 5):  Тук се предлагат специални кафета и чай срещу допълнително заплащане, както студени, така и горещ. Ограничена селекция от безплатни и срещу заплащане бисквитки и сладкиши също се намира тук.
Lincoln Center Stage (Палуба 5): Този салон е оборудван с редици столове, подходящи за класическите концерти, организирани вечер.

Бар Lido (Палуба 8): Нещо повече от мястото, където можете да вземете халба бира край басейна, Lido Bar разполага с прекрасна оградена зона за сядане с маси и чадъри на сянка.
Бар с изглед към морето (палуба 8): Барът, разположен до задния басейн, има ограничено работно време в дните на пристанището и отваря в 18:00 часа

Crow's Nest (палуба 9): Салонът на горната част на кораба с прозорци от пода до тавана е център, ден и нощ. Най-желаните места за сядане са люлеещите се столове с пуфове, където хората четат и дремят през деня. Той е популярен по време на живописни отплавания за питие преди вечеря и е домакин на игри през деня и нощта, както и на танци до късно. Вечерният щастлив час, около 21:00 часа, предлага второто ви питие за $2.
 
Забавление и развлечения
The Mainstage Theatre (Палуби 4 и 5) е домакин на дневни събития, като екскурзия до брега и разговори за дестинация, обогатяващи лекции и бинго. Вечер изпълненията включват шоута с песни и танци от 10-членния екип на кораба, гост-изпълнители (като комедианти, вентрилоквисти, магьосници и солисти) или ексклузиви на Holland America Line, като предаването на живо на BBC Earth Experiences „Planet Earth II“. Вечерите обикновено са спокойни в Zaandam. Музика на живо може да се чуе в Ocean Bar и Explorer's Lounge, докато пианист забавлява гостите в Mix. Представленията са добре посетени. Обикновено има рунд с любопитни факти преди вечеря и настолна игра след вечеря (като Taboo или Pictionary) в Crow's Nest. Късните танци започват в 22:30 часа

Предлага се и програмата Microsoft Digital Workshop, състояща се от безплатни технически класове. Пътниците могат да се научат да използват компютри, за да подобряват и организират снимки, да създават и публикуват видеоклипове и да правят 3D рисунки. Те също могат да научат повече за най-новата операционна система на Windows. Домакинът предлага и сесии за въпроси и отговори.

Казиното разполага с игри на маса (Texas Hold'em, Caribbean Stud, blackjack), рулетка и игрални автомати. Следете за известия за базирани на казино турнири и състезания.

Басейни - Плувният басейн в средата на кораба и две съседни горещи вани на палуба 8 имат прибиращ се покрив за използване при лошо време. Те са заобиколени от подплатени шезлонги и маси и столове. Басейнът с гледка към морето на кърмата е на същата палуба, с изглед към водата. Обзавеждането е подобно на основния басейн, с шезлонги около басейна и маси и столове до бара, близо до Lido Marketplace.

Спорт - Палуба 9 е спортната палуба на кораба с игрище за падъл тенис от едната страна и баскетболно игрище от другата, както и две игрища за шафълборд. До басейна са разположени две маси за пинг-понг.
Обиколната алея на палуба 3 е популярна сред пешеходците, които правят обиколки, и читателите, които се сядат на подплатени шезлонги от тиково дърво, с предоставени вълнени одеяла за хладно време.
Слънчеви палуби - Zaandam има няколко донякъде скрити слънчеви палуби и открити на палуба 2 отзад и палуба 6 отпред. Достъпът е в края на коридорите с кабините. Горе има малко допълнително място за слънчеви бани на палуба 10 отпред (над Crow's Nest) и на палуба 9 отзад, скрито зад спортните игрища и до Club HAL и The Loft
На палуба 5 се намират магазините, продаващи изискани бижута, безмитни цигари и алкохол, парфюми, артикули с лого, други стоки. Има специален бутик, наречен Mirabella, посветен на фини бижута. Има две заседателни зали, на Хъдсън и Кинг. Explorations Cafe е универсално пространство, в което се помещава библиотеката на кораба и колекция от настолни игри за заемане, маси за общи пъзели и интернет терминали. Дигиталната работилница също се намира тук.
Спа- СПА центърът Greenhouse (палуба 8) предлага набор от релаксиращи процедури, включително процедури за лице, масажи, както и салонни услуги, като стилизиране на фризьорство, маникюр и педикюр. Предлагат се и акупунктура, меди-спа козметични услуги (Restylane и Botox), избелване на зъби и услуги за мъже (като бръснене и подстригване на брада). Младежкото спа меню включва масажи за родители/дете, процедури за лице срещу акне и стилизиращи сесии.Термален апартамент предлага отопляеми шезлонги, хидромасажна вана, сауна и парна баня, а входът е чрез пропуски, продавани на ден или за пълен круиз за отделни гости и двойки. Ценообразуването варира в зависимост от плаването, а пропуските могат да бъдат закупени (и разпродадени) онлайн преди круиза, тъй като мястото е ограничено.
Минималната възраст за ползване на спа центъра е 18 години; по-малки деца могат да бъдат настанени, ако са придружени от възрастен. Спа центърът работи от 8 до 22 часа

Фитнес - Фитнес залата, разположена в спа център палуба 8, гледа към носа на кораба с прозорци от пода до тавана. Оборудван е с бягащи пътеки Precor, елиптични уреди, велотренажери, машини за тренировка с тежести и свободни тежести. Една зона е отделена за групови класове, които включват безплатни опции (коремни мускули, разтягане и цялостно кондициониране на тялото) и допълнителни безплатни тренировки (йога, пилатес, колоездене и медитация с водач за $15 и тренировъчен лагер за $20 на човек, на клас). Фитнес екипът е на разположение за лични тренировъчни сесии (тарифите варират в зависимост от пакета) и безплатни семинари и анализи на отпечатъци с надеждата да ви продадат различни продукти и услуги.

Детски клуб, Club HAL - заема малка площ от палуба 9 и поради обикновено по-малкия брой участници, разделя децата на три (вероятно дори две) групи. Въпреки това, по-малките групи могат да означават повече лично внимание за децата и по-спокойна атмосфера. Минималната възраст за плаване е 6 месеца (или 12 месеца, ако има повече от два последователни морски дни по маршрута). Деца с памперси (включително плувни) не се допускат в басейна; те трябва да са обучени да използват тоалетна, за да влязат. Няма детски басейни.Само в дните на вода персоналът на отдела за обслужване на гости може да гледа деца на обществени места (не във вашата каюта) срещу часова ставка от $10 за първо дете и $7 за следващи деца. Запитване на рецепция; услугите са ограничени. Пространството за игра с много стаи има секция за игри и гледане на филми, зона за занаяти и настолни игри и място за игра с пързалка за най-малките крайцери. Децата обикновено са разделени на две групи, на възраст от 3 до 6 години (деца) и от 7 до 12 години (тийнейджъри). Дейностите за деца варират от бинго в двора и анимационни любопитни факти до занаяти с кукли от хартиени торби, пиратски приключенски партита и игра с парашут. Между събитията могат да включват правене на рамки за снимки или ключодържатели с мъниста, шпионска нощ или пижамени партита, щафетни състезания или игра на видеоигри.

Club HAL е отворен всяка вечер от 19:00 до 23:00 ч. В дните на пристанище е отворен основно през целия ден, докато корабът е в пристанището, но трябва да кажете на персонала предварително, че детето ви идва (и един отговорен възрастен трябва да остане на борда). През морските дни е отворен за няколко часа сутрин и следобед, с почивка за обяд и вечеря. Club HAL не предлага храна или закуски, поради хранителни алергии сред пътниците. Родителите трябва да записват деца от всички възрасти в и от Club HAL. Club HAL става безхартиен, така че вече няма да получавате отпечатан график на събитията.
Тийнейджъри - Лофтът е за тийнейджъри на възраст от 13 до 17 години и е декориран като готино място. Дейностите за тийнейджъри са планирани през дните на вода сутрин, следобед и вечер от 8 сутринта до полунощ и само през дните на пристанището вечер. Те могат да идват и да си отиват, когато искат. Дейностите включват Xbox турнири, състезания по караоке, волейбол и пинг-понг, покер вечерни партита и проекти за изработка на бижута.
 
Дейности, включени в цената
Следобедни музикални концерти
Следобеден чай
Класове по готвене в тестовата кухня на Америка
Вградени функции на BBC Earth
Баскетболно игрище
Club HAL - Детски клуб
Дигитална работилница Компютърни класове
Салон на изследователя
Игрален филм Матинета
Фитнес център
Горещи вани (2)
 
Дейности, срещу заплащане:
Художествена галерия
Класове по изкуство и занаяти
Дегустация на бира
Казино
Пури под звездите
Дигитален семинар
Фитнес класове
Happy Hour Специални напитки
СПА услуги и масажи
Салонни услуги – фризьорски и разкрасителни
 
Удобства и дейности на кораба срещу заплащане:
Брегови екскурзии
Такса обслужване
Дейности, като бинго, казино игри и дегустации на вино
Have it ALL Пакет Напитки
Internet и телефон
 
Подробен план на дековете и обзавеждането на кораба може да намерите в сайта на Holand America Cruise Line: https://www.hollandamerica.com/en/eu/cruise-ships/zaandam/7

Аляска – Аляска, съставен щат на Съединените американски щати. Приет е в съюза като 49-ия щат на 3 януари 1959 г. Тя се намира в крайния северозапад на северноамериканския континент, а полуостров Аляска е най-големият полуостров в западното полукълбо. Тъй като 180-ият меридиан минава през Алеутските острови на щата, най-западната част на Аляска е в източното полукълбо. Така, технически,тя е и в двете полукълба. Аляска граничи с морето на Бофорт и Северния ледовит океан на север, канадската територия Юкон и провинция Британска Колумбия на изток, залива на Аляска и Тихия океан на юг, Беринговия проток и Берингово море на запад , и Чукотско море на северозапад. Столицата е Джуно, който се намира на югоизток, в района на панхандъл. Коренното население е живяло в Аляска от хиляди години и се смята, че регионът е служил като входна точка за първоначалното заселване на Северна Америка чрез Беринговия сухопътен мост. Руската империя е първата, която активно колонизира района в началото на 18-ти век, като в крайна сметка създава Руска Америка, която обхваща по-голямата част от сегашния щат и насърчава и поддържа местното креолско население на Аляска. Разходите и логистичните трудности за поддържане на това далечно притежание подтикнали продажбата му на САЩ през 1867 г. за 7,2 милиона щатски долара (еквивалентни на 157 милиона долара през 2023 г.). Името Аляска произлиза от алеутската дума alaxsxa или alaxsxix, като и двете означават „континента“ или „велика земя“. Наистина,Аляска има огромна площ и голямо разнообразие от физически характеристики. Освен континенталния си полуостров, щатът включва около 38 800 квадратни километра фиорди и заливи и около 54 400 км разчленена приливна брегова линия. Освен това по-голямата част от континенталния шелф на Съединените щати лежи по крайбрежието на Аляска. В хребета на Аляска на север от Анкоридж е Денали(Маунт Маккинли), висок 6190 метра— най-високият връх в Северна Америка. Изобилните природни ресурси позволиха на Аляска — с една от най-малките щатски икономики — да има един от най-високите доходи на глава от населението, с търговски риболов и добив на природен газ и нефт, които доминират икономиката на щата. Базите на въоръжените сили на САЩ и туризмът също допринасят за икономиката; повече от половината от щата е федерална собственост, съдържаща национални гори, национални паркове и убежища за диви животни.
 
Вътрешния проход на Аляска – Вътрешният проход е крайбрежен маршрут за кораби и лодки по протежение на мрежа от проходи, които минават през островите на тихоокеанското северозападно крайбрежие на северноамериканския фиордланд. Маршрутът се простира от югоизточна Аляска в Съединените щати, през западна Британска Колумбия в Канада, до северозападния щат Вашингтон в Съединените щати. Корабите, използващи маршрута, могат да избегнат част от лошото време в открития океан и могат да посетят някои от многото изолирани общности по маршрута.Терминът "Вътрешен проход" също често се използва за обозначаване на океана и островите около самия проход. Общоприето е, че най-южната точка на Вътрешния проход е Олимпия, Вашингтон, която е и най-южната точка на Пюджет Саунд. Придвижвайки се на север, проходът продължава във водите на по-голямото Салишко море. След това преминава през протока Джорджия и Джонстън, между североизточния остров Ванкувър и бреговете на континенталната част на Британска Колумбия. Оттам продължава по на северозапад в Югоизточна Аляска. Най-северните точки на прохода са Хейнс и Скагуей в началото на канала Лин. В резултат на често несигурно време, голям диапазон на приливите и отливите, бързи или непредвидими течения и рядко безопасно закотвяне, навигирането във вътрешния проход може да бъде трудно. По време на Златната треска в Клондайк проходът е бил един от морските пътища от Сиатъл и Калифорния, превозващ американските златотърсачи на север.
Частта от маршрута на Британска Колумбия включва тесния, защитен пролив Джорджия между остров Ванкувър и континенталната част на Британска Колумбия, пролива Джонстън и прохода Дискавъри между остров Ванкувър и континента, както и кратък участък по протежение на по-широкия и по-изложен пролив Хеката близо до Хайда Гуай (бивши острови Кралица Шарлот) На север маршрутът е защитен от тихоокеанските ветрове и вълни от различните големи острови в района, като остров Принцес Роял и остров Пит. Този участък включва поредица от канали и проливи от юг на север: Фишър Канал, Лама Пасаж, Сийфорт Канал, Милбанке Саунд, Финлейсън Канал, Сара Пасаж, Толми Канал, Принцес Роял (включва Греъм Рич и Фрейзър Рич), Маккей Рич, Райт Саунд, канала Грийнвил, пасажа Артър и Чатхам саунд. Частта на Аляска от вътрешния проход се простира на 800 км от север на юг и на 160 км от изток на запад. Районът обхваща 1000 острова и хиляди заливи. Докато архипелагът Александър в Аляска осигурява известна защита от метеорологичните условия на Тихия океан, голяма част от района изпитва силни полудневни приливи и отливи. Каналът Лин е най-северният воден път на Вътрешния проход. Мястото е популярна туристическа дестинация. Крайбрежните планински вериги и островите предлагат наблюдение на дивата природа и възможности за разходка с лодка, риболов, каяк, къмпинг и туризъм. Гледането на диви животни в региона варира от наблюдение на птици до наблюдение на китове и мечки. Определено наблюдението на мечки е достъпно в Анан Крийг близо до Врангел и в убежището за мечки Пак Крийг на остров Адмиралти близо до Джуно.
 
Фиорд Трейси Арм -този невероятен фиорд в американския щат Аляска е близо до Джуно-столицата на щата. Кръстен е на министъра на флота Бенджамин Франклин Трейси. Намира се на около 72 км южно от Джуно и на 110 км северно от Петербург, Аляска, извън залива Холкъм и в непосредствена близост до прохода Стивънс в рамките на Националната гора Тонгас. Трейси Арм е сърцето на дивата природа в Аляска. Състои се от два дълбоки и тесни фиорда: Трейси Арм и Ендикот Арм. И двата фиорда са дълги над 48 км и една пета от площта им е покрита с лед. През лятото фиордите имат значителни количества плаващ лед, вариращи от размерите на ръка до парчета, големи колкото триетажна сграда. По време на последния ледников период и двата фиорда са били пълни с активни ледници. Ледниците- близнаци Сойер: Северен Сойер и Южен Сойер, се намират в края на Трейси Арм. Дивата природа в района включва черни и кафяви мечки, елени, вълци, тюлени и разнообразие от птици, като арктически рибарки и гълъби. Планинските кози, които обикновено се срещат в районите с по-висока надморска височина, са наблюдавани близо до основата на ледника Сойер. Дълбоките проходи и тънкият континентален шелф водят до уникални връзки между океанските и крайбрежните води. По-студената температура на водата, богатото на хранителни вещества повдигане и силните течения позволяват на много видове, които живеят в по-дълбоки води, да оцелеят тук в по-плитките места.Червените дървесни корали в тази област,известени като Primnoa pacifica, са допринесли за това мястото да бъде обозначено като Зона на местообитание с особено значение.Този вид е обикновено дълбоководен корал, който се намира между 150 метра и 900 метра под морското равнище, обаче в ръкава Трейси се намира между 6 и 30 м, предлагайки уникална възможност за изследване.
 
Джуно – е столицата на американския щат Аляска, разположен в Каналът Гастино и проливът на Аляска. Обявен е за столица на през 1906 г., когато правителството на тогавашния окръг Аляска е преместено от Ситка, както е продиктувано от Конгреса на САЩ през 1900 г. На 1 юли 1970 г. град Джуно се слива с град Дъглас и околния район за да образува сегашния консолидиран град-окръг, който се нарежда като втората по големинана площта община в Съединените щати.
Центърът на Джуно е сгушен в подножието на планината Джуно и е от другата страна на канала от остров Дъглас. Градът е кръстен на златотърсач от Квебек, Джо Джуно, въпреки че някога се е наричал Рокуел, а след това Харисбърг (на името на сътърсача на Джуно, Ричард Харис). Тлингитското име на града е Dzántik'i Héeni („Основата на реката на Камбала“), а заливът Aуке, точно на север от Джуно се нарича Áak'w(„Малко езеро“) на тлингитски. Река Таку, южно от Джуно, е кръстена на студения вятър t'aakh, който от време на време духа от планините.

Джуно е уникален сред столиците на американските щати с това, че няма пътища, свързващи града с останалата част на щата или със съседните Съединени щати. Липсата на пътна мрежа се дължи на изключително пресечения терен около града. На свой ред Джуно е де факто островен град по отношение на транспорта; всички стоки, които влизат и излизат, трябва да се транспортират със самолет или лодка, независимо от местоположението на града в континенталната част на Аляска. Центърът на Джуно се намира на морското равнище с приливи и отливи средно 5 м, под стръмни планини с височина около 1100 до 1200 м. На върха на планините е Джуно Айсфилд, голяма ледена маса, от която изтичат около 30 ледника; два от тях, ледникът Mенденхол и ледникът Лемон Крийк, се виждат от местната пътна система. Ледникът Менденхол постепенно се оттегля; лицевата му страна намалява по ширина и височина.Капитолията на щата Аляска в центъра на Джуно е построена като федерална и териториална сграда през 1931 г. Преди да стане щат, в нея се помещавали федерални правителствени служби, федералният съд и поща. Там се намират и териториалните законодателни органи и други териториални служби, включително тази на губернатора. Каналът Гастино е бил място за риболов на племената Ауке и Таку, които са обитавали околностите от хиляди години. Те са имали село и гробище тук. Те ежегодно събирали херинга по време на сезона на хвърляне на хайвера. Потомците на местните култури включват народа тлингит. Тези култури имат богати художествени традиции, изразени в дърворезба, тъкане, пеене, танци и в устни предания. Джуно е социален център за тлингити, хайда и цимшиан – племена и народи от тихоокеанското крайбрежие на Югоизточна Аляска. Въпреки че руснаците са имали колония на територията на Аляска от 1784 до 1867 г., те не са се заселили в Джуно. Те провели обширна търговия с кожи с местните жители на Алеутските острови и Кодиак.Първият европеец, който забелязва района на Джуно, бил Джоузеф Уидби, капитанът на кораба Дискавъри по време на експедицията на Джордж Ванкувър през 1791–1795 г. Той и групата му проучват региона през юли–август 1794 г. В началото на август той изучавал дължината на канала Гастино от юг, забелязвайки малък остров в средата на канала. По-късно той записал, че отново вижда канала, този път от запад, но той не е плавателен, защото е пълен с лед. След златната треска в Калифорния миньорите мигрирали нагоре по тихоокеанското крайбрежие и изследвали Запада, търсейки други златни находища. През 1880 г. минният инженер от Ситка -Джордж Пилц предложил награда на всеки местен жител в Аляска, който може да го отведе до златоносна руда. Местен жител пристигнал с малко руда и няколко златотърсачи били изпратени да проучат Пилц изпратил Джо Джуно и Ричард Харис обратно в канала Гастино, насочвайки ги към Сноу Слайд Гълч. Джуно и Харис решили да проучат около лагера на своята група при началото на рекичката през лятото на 1879 г. Те открили самородки, големи колкото грах и боб. На 18 октомври 1880 г. двамата мъже маркирали градско място от 650 000 кв.м. и скоро изникнал миньорски лагер. Много миньори пристигнали в рамките на една година и лагерът се превърнал в село, макар и съставено предимно от палатки и бараки, а не от сгради. Това било първото европейско американско селище, основано на територията, след като Съединените щати закупили Аляска от Русия.
 
Скагуей -или както още го наличат „Вратата към Клондайк“, е бил важно пристанище по време на Златната треска. Теснолинейната железопътна линия White Pass и Yukon Route, част от миньорското минало на района, сега е в експлоатация само за туризъм и се движи през летните месеци. Пристанището на Скагуей е популярна спирка за круизни кораби, а туристическата индустрия е голяма част от бизнеса на района. Скагуей също е част от действието в книгата на Джек Лондон „Зовът на дивата природа“, книгата на Уил Хобс „Златото на Джейсън“ и за романа на Джо Халдеман „Пазител“. Филмът с Джон Уейн „На север до Аляска“(1960) е заснет също в района. Скагуей е разположен в тясна заледена долина в началото на входа Тайя, северния край на канала Лин, който е най-северният фиорд на Вътрешния проход на южния бряг на Аляска.Името Skagway е английското и е различно от sha-ka-ԍéi, тлингитски идиом, който образно се отнася до бурното море в залива Тайя, причинено от силни северни ветрове. Буквално тлингитската дума означава „Хубава жена“ Историята зад името е, че Sha-ka-ԍéi или Skagway е псевдонимът на Канагу, митична жена, която се е превърнала в камък в залива и която (според историята) сега причинява силните, насочени ветрове, които духат към Хейнс, Аляска. Каменната формация Канагу сега е известна като Фейс Маунтийн, която се вижда от залива. Името на тлингит на планината е Kanagoo Yahaay (образът/душата на Канагу).
Един виден жител на ранния Скагуей е Уилям „Били“ Мур, бивш капитан на параход. Като член на експедиция за проучване на границите от 1887 г. той е направил първото регистрирано проучване на прохода над Крайбрежните планини, който по-късно става известен като Бял проход. Той вярвал, че в Клондайк има злато, тъй като е открито в подобни планински вериги в Южна Америка, Мексико, Калифорния и Британска Колумбия. През 1887 г. той и синът му Дж. Бърнард „Бен“ Мур взели място за чифлик от 650 000 кв.м. в устието на река Скагуей. Мур се установил в тази област, защото вярвал, че тя осигурява най-прекия път до потенциалните златни полета. Те построили дървена колиба, дъскорезница и кей в очакване на бъдещите златотърсачи да минават оттам. Тогава границата между Канада и Съединените щати по протежение на Аляска била неясно дефинирана. Имало припокриващи се претенции за земя от закупуването на Аляска от Русия от Съединените щати през 1867 г. и британски претенции по крайбрежието. Канада поискала проучване, след като Британска Колумбия се обединила с нея през 1871 г., но идеята била отхвърлена от Съединените щати като твърде скъпа предвид отдалечеността на района, рядкото заселване и ограничения икономически или стратегически интерес. Златната треска в Клондайк променила всичко. През 1896 г.било намерено злато в района на Клондайк в канадската територия Юкон. На 29 юли 1897 г. параходът Queen акостирал на кея на Мур с първата лодка, натоварена със златотърсачи. Още кораби докарали хиляди обнадеждени миньори в новия град, които се подготвяли за пътуването от 500 мили до златните полета в Канада. Мур бил завладян от златотърсачи и земята му била открадната и продадена на други. Населението на общата област се увеличило значително и достигнало 30 000, съставено предимно от американски златотърсачи. Някои осъзнали колко труден ще бъде преходът напред по пътя към златните полета и избрали да останат, за да доставят стоки и услуги на миньорите. В рамките на седмици магазини, салони и офиси се наредили по калните улици на Скагуей. Населението се оценява на 8000 жители през пролетта на 1898 г. с приблизително 1000 бъдещи миньори, преминаващи през града всяка седмица. До юни 1898 г., Скагуей става най-големият град в Аляска. Между 1897 и 1898 г. Скагуей е бил град беззаконие, описан от член на Северозападната конна полиция като „малко по-добър от ада на земята“. Битките, проститутките и алкохолът винаги присъствали по улиците на Скагуей и измамникът „Соупи“ Смит, завладял по-голямата част от града и издигнал се до значителна власт, не правел много, за да спре това. Смит бил изтънчен измамник, който обичал да мисли за себе си като за мил и щедър благодетел на нуждаещите се. Той бил милостив към някои, като давал пари на вдовици и спирал линчуванията, като същевременно ръководел кръг от крадци, които мамели златотърсачите с карти, зарове и играта на черупки. Неговият телеграфен офис таксувал пет долара за изпращане на съобщение навсякъде по света. Следователно незнаещите златотърсачи изпращали новини до семействата си у дома, без да осъзнават, че до 1901 г. не е имало телеграфна услуга до или от Скагуей. Смит най-накрая бил застрелян и убит от Франк Рийд и Джеси Мърфи на 8 юли 1898 г. в прочутата престрелка на Джуно Уорф. През 1896 г., преди златната треска в Клондайк да е започнала, група инвеститори виждат възможност за железопътна линия по този маршрут. Едва през май 1898 г. White Pass и Yukon Route започнали да полагат теснолинейни железопътни линии в града. Железопътното депо е построено между септември и декември 1898 г. и така Скагуей имал имаше както дълбоководното пристанище, така и железопътната линия. До 1899 г. потокът от търсачи на злато намалял и икономиката на Скагуей започнала да се срива. До 1900 г., когато железопътната линия е завършена, златната треска почти е приключила. През 1900 г. Скагуей е включен като първия град в територията на Аляска. Голяма част от историята на му е спасена от ранните жители като Мартин Итжен, който управлявал туристически автобус около историческия град. Той бил отговорен за спасяването на гробището от златната треска от пълна загуба.Итжен закупил салона на Соупи Смит и го спасил от пътя на разрушението, като поставил много ранни артефакти от ранната история на града вътре и отворил първия музей на Скагуей.

Клондайк /Юкон/ - е регион на територията на Юкон, в северозападна Канада. Намира се около река Клондайк, малка река, която навлиза в река Юкон от изток при Доусън Сити. Районът е просто неофициален географски регион и няма функция за територията като някакъв вид административен регион. Намира се в традиционната територия на първата нация Tr'ondëk Hwëch'in. Клондайк е известен благодарение на златната треска, която започва през 1896 г. и продължава до 1899 г. Оттогава златото се добива непрекъснато в тази област, с изключение на кратко прекъсване в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Сьомгата вероятно е мигрирала от Тихия океан към река Клондайк, за да хвърля хайвера си най-малко от 65 000 години, а археологическите доказателства сочат, че тя е била ловена още преди 11 500 години. Кеверните елени Карибу също мигрират през района на Клондайк по време на техните сезонни миграции. Други видове, открити в региона, включват лос, черна мечка, мечка гризли, рис, бяла куница, вълк, росомаха, овца на Дал и бобър. Европейските търговци започнали да пристигат в региона в средата на 19-ти век и през 1874 г. е създаден първият търговски пункт в Клондайк (Форт Релайънс). Скоро след това, през 1876 г., бил приет Законът за индианците (без преговори с местното население), който ограничил способността на местните канадци да продължат своите културни практики и да живеят в първоначалните си земи. Този акт и откриването на благородни метали в района довели до постоянно нарастване на пристигането на колонисти през 1880-те години и през 1893 г. първото постоянно неместно селище било основано в Ch'ëdähdëk (Четиридесет мили), на мястото на древен ловен лагер. Когато през 1896 г. наблизо е открито злато, са основани няколко процъфтяващи града и пейзажът около Клондайк се трансформирал в индустриален център.Близо 30 000 души пристигнали в Доусън Сити през следващите няколко години. В средата на 1901 г. експедиция тръгнала от Калифорния с надеждата да докаже, че Клондайк е мястото на библейската райска градина. Тя била спонсорирана с 50000 щатски долара от г-н Морис К. Джесъп. В нея участвали американски натуралист (Норман Бъкстън) и двама руски учени (Валдемар Богарас и Уолдемар Йохелсън). Tr'ondëk Hwëch'in били принудени да се преместят надолу по реката в лагер на предците, наречен Moosehide, който се превърнал в център на местната общност до 1950 г. След края на Златната треска в Клондайк близо до началото на 20-ти век, много от градовете, израстнали по време на този бум, бързо се превръщат в градове-призраци, но Доусън Сити остава столица на Юкон до 1953 г. (когато столицата е преместена в Уайтхорс). Няколко археологически обекта в Клондайк бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2023 г.

Златната треска в Клондайк е миграция на около 100 000 златотърсачи в района, между 1896 и 1899 г. Златото е открито там от местни миньори на 16 август 1896 г.и когато новините достигнали Сиатъл и Сан Франциско на следващата година, те предизвикали истински щурм от златотърсачи към района. Някои късметлии забогатяли, но повечето отишли напразно. Събитието е увековечено във филми, литература и фотографии. За да стигнат до златните полета, повечето златотърсачи са поели по маршрута през пристанищата Дая и Скагуей. Тук "Клондайкърите" трябвало да следват пътеките на Чилкут или Уайт Пас до река Юкон и да отплават до Клондайк. Канадските власти изисквали всеки от тях да носи храна за една година, за да предотвратят глада. Общо оборудването на Клондайкър тежало близо един тон, като повечето от тях се придвижвали сами, на етапи. За да се приспособят към златотърсачите, покрай маршрутите изникват бързо градове. На техния край Доусън Сити е основан при сливането на реките Клондайк и Юкон. От население от 500 през 1896 г., градът нараства до приблизително 17 000 души до лятото на 1898 г. Построен от дърво, изолиран и нехигиеничен, Доусън страда от пожари, високи цени и епидемии. Въпреки това най-богатите златотърсачи харчели разточително, залагайки на хазарт и пиейки в салоните. Коренното население Hän, от друга страна, страдало от тази треска, те били насилствено преместени в резерват, за да направят път на Клондайкърите, и много от тях загинали. В началото на 1898 г. вестниците, които бяха насърчили толкова много да пътуват до Клондайк, загубили интерес към него. През лятото на 1899 г.е открито злато около Ном в западна Аляска и много златотърсачи напуснали Клондайк заради новите златни полета, отбелязвайки края на Клондайкската треска.
 
Глечър Бей - Национален парк и резерват Глечър Бей е американски национален парк, разположен в Югоизточна Аляска западно от Джуно. Той обхваща 236,4 кв. км обществена земя в непосредствена северозападна част на парка, защитавайки част от река Алсек с нейните местообитания на риба и диви животни, като същевременно позволява спортен лов. Глечър Бей става част от двунационален обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и е вписан като биосферен резерват през 1986 г. Паркът е кръстен на изобилието си от приливи и отливи и земни ледници, наброяващи общо 1045.
През 1750 г. Глечър Бей е бил масивен единичен ледник, но поради по-високите средни температури и по-ниските средни количества снеговалеж през последните няколко века той е бил трансформиран в това, което сега е 105 км фиорд с много по-малки ледници. Ледникът Марджъри е разположен в крайния северозападен край на залива и е разположен перпендикулярно на ледника Гранд Пасифик. Глечър Бей и неговите многобройни ледници са достъпни само по въздух и вода, тъй като в парка няма пътища. Стръмното спускане на крайната станция на ледника Марджъри позволява на круизни кораби и по-малки лодки за обиколка на парка да закотвят наблизо, осигурявайки гледка отблизо на отцепването на леда.  Дивата природа в залива включва както видове кафява, така и черна мечка , дървен вълк, койот, лос , черноопашат елен, видове червена лисица, бодливо прасе, мармот, бобър, канадски рис, два вида видра, норка, росомаха и планинска коза. Птиците, които гнездят в този парк, включват скален орел,  пет вида кълвачи, два вида колибри, гарван, четири вида соколи, шест вида ястреби, скопа и десет вида бухали. Видовете морски бозайници, които плуват в морето, са морска видра, пристанищен тюлен, морски лъв, морска свиня, косатка, малък кит и гърбат кит.
Най-ранните следи от човешка дейност в Глечър Бей датират от около 10 000 години, като археологическите обекти извън парка датират от това време. Доказателствата за човешка дейност са оскъдни, тъй като голяма част от района е или е била заледена през голяма част от периода и защото напредващите ледници може да са изтрили всички следи от историческа заселвания от техните долини. Продължаващото издигане на земята може да разкрие нови обекти, които са били потопени от покачващото се морско ниво. Повечето археологически доказателства са от последните 200 години. Всички общности -хайда, еяк и тлингити биха могли да заемат крайбрежието до исторически времена, когато тлингитите започват да доминират в района. Жан-Франсоа дьо Галауп, граф дьо Лаперуз е първият европеец, който изследва крайбрежието на Аляска пеша в района на Глетчер Бей през 1786 г., пристигайки в залива Литуя и установявайки контакт с тлингитите. Руски търговци на кожи също вероятно са посещавали региона в средата на 18 век. По-късно регионът е посетен от Джордж Ванкувър с кораба Дискавъри през 1794 г., по време на експедицията във Ванкувър.  Смята се, че изследователите са видели леда на Глетчер Бей на върха му, което съвпада с техните посещения. Джон Мюър посетил Глечър Бей през 1879 г., точно преди създаването през 1880 г. на Национален парк Йосемити, първата голяма кауза на Мюър. Той пристигнал в Аляска, за да научи за ледниците като средство за разбиране на образуването на ледниковия пейзаж на долината Йосемити. Писанията на Мюър довели до наименуването на глечъра Мюър, тогава висок почти 91 м при прилив и най-активния ледник в залива.  Тихоокеанската крайбрежна параходна компания организира обиколки нагоре по Вътрешния проход от Такома и Портланд през 1890 г., като подчертава ледника Мюър и Глечър Бей. Достъпността на залива накарала натуралистите и геолозите да изучават, изследват и наименуват ледниците. Експедицията на Хариман в Аляска от 1899 г. е организирана от железопътния директор Едуард Хариман, който наема Мюър, Джордж Бърд Гринел, фотографа Едуард С. Къртис и няколко други, за да проучат крайбрежието на Аляска на специално оборудван кораб, прекарвайки пет дни в Глетчер Бей. Експедицията отбеляза значително отстъпление на ледниците.
 
Кечикан - е най-югоизточното голямо селище на щата. Той е само на 145 км северно от Принс Рупърт, Британска Колумбия и се разгръща около скалите, които образуват бреговата линия по протежение на югозападния ъгъл на остров Ревилагигедо. Простиращ се на 50 км дължина, но на не повече от 10 пресечки широчина, Кечикан е съсредоточен на Тонгас Авеню. От едната страна на авенюто много фирми и домове са построени на кокили над водата, докато от другата страна се придържат към стръмните склонове и често имат вити дървени стълби, водещи до вратите им. Центърът на Кетчикан е район с национално-историческо значение и много забележителности.
Народите тлингит , хайда и цимшиан живеят в югоизточна Аляска повече от 10 000 години и техните изкуства, култура и история могат да се видят в целия Кетчикан. Градът е основан като фабрика за производство на консерви от сьомга през 1885 г. и години наред е известен като „Световната столица на консервираната сьомга“. Дърводобивът също се превърнал във важна индустрия и когато круизните кораби започнали да изследват водите на Вътрешния проход, Кечикан естествено се превърнал и в популярно пристанище.
Градът е кръстен на Кечикан Крийк , която тече през града, вливайки се в Тонгас Нароус на кратко разстояние югоизточно от центъра му. „Кечикан“ идва от тлингитското име за рекичката Kitschk-hin, чието значение е неясно. Може да означава "реката, принадлежаща на Кич", други разкази твърдят, че означава „Гръмтящи крила на орел“. Кечикан Крийк служил като летен рибен лагер за местните жители в продължение на безброй години, преди градът да бъде основан от Майк Мартин през 1885 г. Мартин бил изпратен в района от компания за консерви от Орегон, за да оцени перспективите. Той създава фабриката Clark & Martin и смесен магазин с Джордж Кларк, роден в Нова Скотия, който става бригадир в консервната фабрика. Кечикан стана известен като „първия град на Аляска“ поради стратегическото си положение в южния край на вътрешния проход, свързващ залива на Аляска с Пюджет Саунд. Градът разполага с най-голямата колекция в света от стоящи тотемни стълбове, открити на четири основни места: Saxman Totem Park, Totem Bight State Park , Potlatch Park и Totem Heritage Center . Заобиколен е от Националната гора Тонгас, а на юг от Тонгас Нароус, тесен соленоводен канал в посока изток-запад, който е част от Вътрешения проход. Поради стръмния си и залесен терен, Кетчикан е дълъг и тесен, като голяма част от застроената площ е разположена по крайбрежието. Височините на населените райони варират от малко над морското равнище до около 91м. Еленовата планина, връх с височина 915 м, се издига непосредствено на изток от центъра на града. Централната част на града е главният търговски район и съдържа две големи пристанища, няколко дока за круизни кораби и много от основните атракции на Кетчикан, включително историческата улица Крийк, живописна крайбрежна улица, построена над Кетчикан Крийк върху дървени платформи. Крийк Стрийт е прочутият квартал на червените фенери на Кечикан до 1954 г. Днес улицата е дом на художествени галерии, магазини за подаръци, книжарници, ресторанти и е наслада за фотографите. Най-популярната къща през 30-те години на миналия век на улица „Крийк“ е „Къщата на Доли“, салонът на най-известната мадам в града, Доли Артър. Днес това е музей, посветен на тази прословута епоха. Вътре ви превеждат през публичния дом, чувате за интригуващия живот на Доли в Аляска и вижте, наред с други неща, неговия бар, който е поставен над капак към рекичката за бързо изхвърляне на контрабандно уиски. Центърът на града се вижда най-добре от крайбрежната алея на Кетчикан, която заобикаля оживената брегова ивица и е оборудвана с исторически маркери и пейки, за да могат посетителите да си починат и да се насладят на морския пейзаж. Крайбрежната алея започва близо до пристанище 4, минава покрай парка Харбър Вю, следва доковете на круизните кораби докато стигне пристанището Томас Басин.
 
Ванкувър - Разположен на полуостров Бърард, Ванкувър се намира между залива Бърард на север и река Фрейзър на юг на западното крайбрежие на Канада. Проливът Джорджия на запад е защитен от Тихия океан от остров Ванкувър. Градът е един от най- етническите и езиково многообразните градове в Канада Той носи името си от Джордж Ванкувър, който изследва вътрешното пристанище на залива Бърард през 1792 г. и дава на различни места британски имена. Самото фамилно име "Ванкувър" произлиза от холандското "van Coevorden", обозначаващо някой от град Кооверден, Холандия. Археологическите записи показват, че аборигените вече са живели в района на Ванкувър от преди 8 000 до 10 000 години. Народите сквамиш, мъсквим и Бърард от групата на Салиш са имали села в различни части на днешен Ванкувър, като Стенли Парк, Фолс Крийк, Кицилано,Пойнт Грей и близо до устието на река Фрейзър. Европейците се запознават с района на бъдещия Ванкувър, когато испанеца Хосе Мария Нарваес изследва крайбрежието на днешния Пойнт Грей и части от залива Бърард през 1791 г., въпреки че един автор твърди, че Франсис Дрейк може да е посетил района през 1579 г. Изследователят и търговец на Норд Уест Къмпани Саймън Фрейзър и неговият екип станаха първите известни европейци, стъпили на мястото на днешния град. През 1808 г. те пътували от изток надолу по река Фрейзър, може би чак до Пойнт Грей. Златната треска на Фрейзър от 1858 г. довежда над 25 000 мъже, главно от Калифорния, до близкия Ню Уестминстър (основан на 14 февруари 1859 г.) на река Фрейзър, по пътя им към каньона, заобикаляйки това, което ще стане по-късно Ванкувър. Градът е сред най-младите градове в Британска Колумбия, първото европейско селище е оснвано едва през 1862 г. във фермата на МакКлиъри на река Фрейзър, точно на изток от древното село Мъскуем, което сега е Марпол. Дъскорезница е създадена в Муудивил (сега град Северен Ванкувър) през 1863 г., поставяйки началото на дългата връзка на града с дърводобива. Бързо била последвана от мелници, собственост на капитан Едуард Стамп на южния бряг. Стамп, който е започнал дърводобив в района на Порт Албърни, за първи път се е опитал да пусне мелница в Броктън Пойнт, но трудни течения и рифове са наложили преместването на дейността през 1867 г. в точка близо до подножието на улица Дънлеви. Тази мелница, известна като Хастингс Мил, се превърнала в ядрото, около което се формира Ванкувър. Централната роля на мелницата в града намалява след пристигането на канадската тихоокеанска железница (CPR) през 1880-те. Селището, което започва да се нарича Гастаун, се разширява около оригиналния импровизиран бар, създаден от Джон Дейтън, известен като Гасси Джак, през 1867 г. на ръба на имота на мелницата През 1870 г. колониалното правителство изследва селището и очертава градска територия, преименувана на „Гранвил“ в чест на тогавашния британски държавен секретар за колониите, лорд Гранвил. Това място, с естественото си пристанище, било избрано през 1884 г. като крайна спирка на канадската тихоокеанска железопътна линия, за разочарование на Порт Муди, Ню Уестминстър и Виктория. Град Ванкувър е основан на 6 април 1886 г., същата година, в която пристига първият трансконтинентален влак. Президентът на CPR Уилям Ван Хорн пристигнал в Порт Муди, за да установи крайната спирка за CPR, препоръчана от Хенри Джон Камби, и дал името на града в чест на Джордж Ванкувър. Търговци от Ванкувър екипирали златотърсачи, пътуващи за златната треска в Клондайк през 1898 г.  Един от тези търговци, Чарлз Удуърд, отворил първия магазин на Удуърд на улиците Абът и Кордова през 1892 г. и заедно с универсалните магазини на Спенсър и Хъдсън Бей, формирал ядрото на сектора за търговия на дребно в града от десетилетия. Обединяването на Пойнт Грей и Южен Ванкувър дало окончателните граници на града малко преди да стане третият по големина метрополис в страната. Ванкувър има един от най-големите градски паркове в Северна Америка, Стенли Парк, който обхваща 404,9 ха земя. Планините Норд Шор доминират над градския пейзаж и в ясен ден живописните гледки включват покрития със сняг вулкан Маунт Бейкър в щата Вашингтон на югоизток, остров Ванкувър през протока Джорджия на запад и югозапад и Остров Боуен на северозапад.

Торонто - Торонто е най-населеният град в Канада и столица на канадската провинция Онтарио. Градът е опората на Златната подкова, градска агломерация, заобикаляща западния край на езерото Онтарио. Торонто е международен център на бизнеса, финансите, изкуствата, спорта и културата и е един от най-мултикултурните и космополитни градове в света. Местните народи са пътували през и са обитавали района на Торонто, разположен на широко наклонено плато, осеяно с реки, дълбоки дерета и гори, повече от 10 000 години. След широко оспорваната покупка на Торонто, когато Мисисауга предава района на Британската корона, британците основават град Йорк през 1793 г. и по-късно го определят за столица на Горна Канада. По време на войната от 1812 г.градът е бил мястото на битката при Йорк и е претърпял тежки щети от американските войски. Йорк е преименуван и включен през 1834 г. като град Торонто. Обявен е за столица на провинция Онтарио през 1867 г. по време на Канадската конфедерация. Градът е виден център за музика, театър, производство на филми и телевизионни предавания и е дом на главните национални мрежи за излъчване и медии на Канада. Неговите разнообразни културни институции, които включват многобройни музеи и галерии, фестивали и обществени събития, развлекателни квартали, национални исторически обекти и спортни дейности, привличат над 43 милиона туристи всяка година. Торонто е известен с многото си небостъргачи и високи сгради, по-специално с най-високата свободностояща структура на сушата извън Азия -Си Ен Тауър. Думата Торонто, означаваща „изобилие“, и също се появява във френски лексикон от 1632 г. на хуронския език, който също е от групата на ирокезките езици. Появява се и на френски карти, отнасящи се до различни места, включително залива Джорджиан, езерото Симко и няколко реки. През 1660 г.ирокезите основават две села в рамките на днешния Торонто, Ganatsekwyagon (Бийд Хълм) на брега на река Руж и Теягон на брега на река Хъмбър. До 1701 г. мисисаугите са изместили ирокезите, които изоставят района на Торонто в края на Бобровите войни, като повечето се завръщат в родината си в днешния щат Ню Йорк.Френски търговци основават Форт Рули през 1750 г., но го изоставят през 1759 г. по време на Седемгодишната война. Британците побеждават французите и техните местни съюзници във войната и районът става част от британската колония Квебек през 1763 г. През 1793 г. губернаторът Джон Грейвс Симкоу основава град Йорк върху земите на Торонто, кръщавайки го на принц Фредерик, херцог на Йорк и Олбъни. Симкоу решава да премести столицата на Горна Канада от Нюарк (Ниагара он дъ Лейк) в Йорк, вярвайки, че новото място ще бъде по-малко уязвимо за атака от страна на Съединените щати. Йоркският гарнизон е построен на входа на естественото пристанище на града, защитен от дълъг пясъчен полуостров. Градското селище се формира в източния край на пристанището зад полуострова, близо до днешната пресечка на улицата на Парламента и Фрот Стрийт(в района на "Стария град").През 1813 г., като част от войната от 1812 г., битката при Йорк завършва с превземането и плячкосването на града от силите на Съединените щати. Джон Страчан преговаря за предаването на града. Американските войници унищожават голяма част от гарнизона и подпалили сградите на парламента по време на петдневната си окупация. Йорк е включен като град Торонто на 6 март 1834 г., приемайки местното име. Като основна дестинация за имигранти в Канада, градът се разраства бързо през остатъка от 19 век. Първата значителна вълна от имигранти били ирландци, бягащи от големия ирландски глад, като повечето от тях били католици. До 1851 г. населението, родено в Ирландия, се е превърнало в най-голямата етническа група в града. Почти всеки кмет на Торонто е бил от ирландски произход и градът понякога е наричан „Белфаст на Канада“ поради влиянието на ирландците общинската политика и администрация. За кратки периоди Торонто е бил два пъти столица на обединената провинция Канада: първо от 1849 до 1851 г., след размириците в Монреал, а по-късно от 1855 до 1859 г. Големият пожар в Торонто от 1904 г.унищожава голяма част от центъра на града. Огънят унищожил над 100 сгради. Градът получава нови европейски имигрантски приливи от края на 19 век до началото на 20 век, особено германци, французи, италианци и евреи. Скоро те били последвани от руснаци, поляци и други източноевропейски нации, в допълнение към китайците, навлизащи от Запада. На 6 март 2009 г. градът отпразнува 175-ата годишнина от създаването си като град Торонто през 1834 г. Торонто беше домакин и на 4-та среща на върха на Г-20 на 26-27 юни 2010 г. Това включваше най-голямата операция по сигурността в историята на Канада.

Ниагара - Ниагарския водопад и регионът на Ниагара е богат на завладяваща история, неразделна част от историята на Канада като цяло. Река Ниагара и целият басейн на Големите езера, от който е част, са наследство от последната ледникова епоха. Преди близо 18 000 години южната част на Онтарио е била покрита с ледени покривки с дебелина 2-3 километра. Докато ледените покривки напредвали на юг, те издълбали басейните на Големите езера. При стапянето им на север, те изпуснали огромни количества вода в тези басейни. Полуостров Ниагара се освободил от леда преди около 12 500 години. Когато ледът се отдръпнал на север, освободените води започнали да текат надолу през това, което станало езерото Ери, река Ниагара и езерото Онтарио, надолу към река Св. Лорънс и към Атлантическия океан. Първоначално е имало 5 преливника от езерото Ери до езерото Онтарио. В крайна сметка те били намалени до един, оригиналния Ниагарски водопад, на склона в Куинстън-Луистън. Оттук водопадът започнал своята постоянна ерозия през основната скала. Въпреки това, преди около 10 500 години, чрез взаимодействие на геоложки ефекти, включително редуващо се отдръпване и повторно настъпване на леда, този процес е прекъснат. Ледниковите води се пренасочили през северно Онтарио, заобикаляйки южния маршрут. През следващите 5000 години езерото Ери остава само наполовина по-малко от днешния размер, река Ниагара е намалена до около 10% от сегашния си поток, а силно смаления водопад спира в района на Ниагарската долина. Преди около 5500 години стопените води отново се насочели през южно Онтарио, възстановявайки реката и водопада до пълната им мощност, след което се стигнало до водовъртежа. В този момент водопадът на младата река Ниагара пресякал старо речно корито, което е било затрупано през последната ледникова епоха, изтръгнал ледниковите отломки, които го изпълвали, и изчистил дъното на старата река. Вероятно тогава изобщо не е бил водопад, а огромен бурен бързей. Когато всичко приключило, останал 90-градусов завой на реката, който днес познаваме като Водовъртежа, а най-голямата поредица от стоящи вълни в Северна Америка, е известна като Водовъртежните бързеи. След това водопадът се установил отново в района на моста на Водовъртежа и продължил да си проправя път през здрава скала до сегашното си местоположение.
Смята се, че името Ниагара е производно на ирокейската дума „Onguiaahra“, която е англицизирана от мисионери. Името се появява на картите още през 1641 г. Общоприетото значение е „Проливът“. Някои смятат, че е получено от тесния воден път, който тече на север от езерата Ери до езерото Онтарио. Ранните карти не се отнасят до река Ниагара, а до Ниагарския пролив, което е по-правилно.Други смятат, че думата Ниагара е взета от друга местна дума, означаваща „Гръмотевични води“.Друга теория за произхода на името предполага, че Ниагара произлиза от името, дадено на местна група аборигени, наречени хора Ниагагарега.Независимо от това, откъдето и да идва думата, Ниагара е друга дума за нещо силно и могъщо. Има само един случай, при който потокът на Ниагарския водопад е спрян поради замръзване, което се случило на 29 март 1848 г. След изключително студена зима дебелият лед на езерото Ери започнал да се разпада по време на продължително топло време. Последвал силен източен вятър и това предизвикало образуването на лед в устието на река Ниагара, което след това причинило блокиране на водата надолу към водопада Подкова. Когато водата се разбила върху водопада в скалите под него, тя се втвърдила образувала това, което е известно като „Ледения мост“, свързващ американската с канадската страна. Преди много години Леденият мост бил популярна туристическа атракция, тъй като посетителите се събирали на моста и се възхищавали на красотата, създадена от студеното зимно време. Това продължило, докато на 4 февруари 1912 г. не се случил нещастен инцидент, когато мостът се счупил и трима души се понесли надолу по реката до смъртта си. От този момент ходенето по Ледения мост е строго забранено.Известно е, че през повечето зими водопадът частично замръзва,въпреки че това е само илюзия.Тя се дължи на външната част на водопада, която образува натрупване на лед, но под тази външна обвивка водата непрекъснато тече надолу с постоянна скорост. Забележителни години, които показват страхотно изобразяване на заледяване са 1985, 1902, 1906, 1911, 1932, 1936, 2014 и 2017.

Войната от 1812 г. е повратна точка в историята на Ниагарския водопад, когато новосъздадената армия на Съединените щати се бие с британските лоялисти за новите земи, които ще станат Канада. Историческите места на Ниагара, бойните полета, музеите и военните възстановки са незабравимо пътуване в миналото. От Форт Ери до Ниагара на езерото посетителите могат за видят миналото, внимателно реставрирано и пресъздадено. В Стария Форт Ери автентично облечени водачи в костюми от периода на 1812 г. пресъздават живота в този бивш британски гарнизон, включително ежедневни демонстрации с мускет и годишната възстановка на обсадата на форта. Форт Ери също бил изходна точка за търсещи свобода чернокожи роби, бягащи от преследване в САЩ. Входната точка в Канада от Бъфало била известна като „Пресичането“ и е началото на Пътеката на свободата – част от подземната железница. Туризмът на Ниагарския водопад признава, че земята около него, е традиционната територия на народите Haudenosaunee и Anishinaabe, много от които продължават да живеят и работят тук днес. Сега това място е дом на много коренни жители, представители на  първите нации -метиси и инуити и ни напомня, че днешния страхотен стандарт на живот е пряко свързан с ресурсите и приятелството на коренното население. Земята на коридора на река Ниагара е спомената в договори, сключени между Короната и Първите нации през 18 век. Регионалната община на Ниагара подържа заедно с всички коренни народи от целия Остров на костенурките, насърчаването на мъдро управление на земите около Ниагара.

Отава – Отава е столицата на Канада. Намира се в южнатачаст на провинция Онтарио, при вливането на река Отава в река Ридо. Граничи с Гатино, Квебек. Отава е политическият център на Канада и седалището на федералното правителство. В града се помещават множество чуждестранни посолства, ключови сгради, организации и институции на правителството на Канада. Те включват парламента на Канада, Върховния съд, резиденцията на вицекраля на Канада и кабинета на министър-председателя.Основан през 1826 г. като Байтаун и променен на Отава през 1855 г., градът и първоначалните му граници бяха разширени чрез многобройни анексии и в крайна сметка бяха заменени от ново градско учредяване и сливане през 2001 г. Името на града Отава е избрано през 1855 г. като препратка към река Отава, чието име произлиза от алгонкинското adawe, което означава „търговия“. Долината на Отава става обитаема преди около 10 000 години, след естественото оттичане на морето Шамплейн. Археологически находки от върхове на стрели, инструменти и керамика показват, че местното население се е заселило за първи път в района преди около 6500 години. Тези открития предполагат, че тези хора от Алгонкин са се занимавали с търсене на храна, лов и риболов, но също така с търговия и пътуване. Три големи реки се срещат в Отава, което я прави важна зона за търговия и пътуване от хиляди години. Алгонкините са широк коренен народ, който е тясно свързан с народите Одава и Оджибве. Този период завършва с пристигането на заселници и колонизацията на Северна Америка от европейците през и след 15 век. През 1610 г. Етиен Брюле става първият документиран европеец, плаващ по река Отава, преминавайки през това, което ще стане градът днес, по пътя си към Големите езера. Три години по-късно Самуел дьо Шамплейн пише за водопадите в района и за срещите си с хората от Алгонкин Първото неместно селище в района е създадено от Филемон Райт, жител на Нова Англия. Райт основава дървен град в района на 7 март 1800 г. на северната страна на реката, срещу днешния град Отава в Хъл Той, с пет други семейства и двадесет и пет работници, също създава земеделска общност, която е наречена Райтс Град. Райт е пионер в търговията с дървен материал в долината на Отава, която скоро става най-значимата икономическа дейност в района, като транспортира дървен материал по реката от долината на Отава до град Квебек. През 1826 г. новината за предстоящото строителство на канала Ридо от британската армия кара спекуланти със земя да основат общност от южната страна на река Отава. На следващата година градът е кръстен на британския военен инженер полковник Джон Би, който отговаря за целия проект за изграждане на водния път на Ридо. Полковник Би създава военни казарми на мястото на днешния Хълм на Парламента.Той също така очертава улиците на града и създава два отделни квартала, наречени „Горния град“ на запад от канала и „Долен град“ на изток от канала. Подобно на съименниците си в Горна Канада и Долна Канада, исторически "Горният град" е бил предимно англоговорящ и протестантски, докато "Долният град" е бил предимно френски, ирландски и католически.

Монреал – Монреал е най-големият град в провинция Квебек, вторият по големина в Канада и десетият по големина в Северна Америка. Исторически търговската столица на Канада, Монреал беше надминат по население и икономическа сила от Торонто през 70-те години на миналия век. Той остава важен център на изкуството, културата, литературата, филмите и телевизията, музиката, търговията, космическата индустрия, транспорта, финансите, фармацевтиката, технологиите, дизайна, образованието, туризма, храната, модата, разработката на видеоигри и световните дела. В Монреал е местоположението на централата на Международната организация за гражданска авиация и е обявен от ЮНЕСКО за град на дизайна през 2006 г. Монреал е бил домакин на множество важни международни събития, включително Международното и универсално изложение от 1967 г., и е единственият канадски град, който е домакин на летните олимпийски игри, след 1976 г. Градът е домакин на Гран При на Канада от Формула 1; международния джаз фестивал в Монреал, най-големият джаз фестивал в света; фестивалът Just for Laughs, най-големият комедиен фестивал в света; и Les Francos de Montréal, най-големият френскоезичен музикален фестивал в света. На езика на оджибве земята се нарича Мунияанг, която е била „първото място за спиране“ в историята на миграцията на оджибве, както е описано в пророчеството за седемте огъня. На езика мохок земята се нарича Tiohtià:ke. Това е съкращение  се превежда като „където групата се раздели. Френските заселници от La Flèche в долината на Лоара първо кръстиха своя нов град, основан през 1642 г., Ville Marie („Градът на Мария“), кръстен на Дева Мария. Сегашната форма на името, Монреал, обикновено се смята, че произлиза от Маунт Роял, хълмът с три върха в сърцето на града. Археологическите доказателства в региона показват, че местното население от Първите нации е обитавало остров Монреал още преди 4000 години. До 1000 г. сл. н. е. те са започнали да култивират царевица. В рамките на няколкостотин години те са построили укрепени селища. Ирокезите Свети Лорънс, етнически и културно различна група от ирокезките нации на Haudenosaunee (тогава базирани в днешен Ню Йорк), основават село Хочелага в подножието на Монт Роял два века преди пристигането на французите. Археолозите са открили доказателства за тяхното обитаване там и на други места в долината поне от 14 век. Френският изследовател Жак Картие посетил Хочелага на 2 октомври 1535 г. и оценил населението на над хиляда души. През 1603 г. френският изследовател Самуел дьо Шамплейн съобщил, че ирокезите от Сейнт Лорънс и техните селища са изчезнали напълно от долината. Смята се, че това се дължи на емиграция, епидемии от европейски болести или междуплеменни войни. През 1611 г. Шамплейн създава пункт за търговия с кожи на остров Монреал на място, първоначално наречено Ла Плейс Роял. През 1639 г. Жером Доверсиер получава титлата Сениьор на остров Монреал на името на обществото Нотр Дам в Монреал, за да създаде римокатолическа мисия за евангелизиране на местните жители.Доверсиер наема Пол Шомедей дьо Мезоньов, да ръководи група колонисти, които да изградят мисия в новото му владение. Колонистите напускат Франция през 1641 г. за Квебек и пристигат на острова на следващата година. На 17 май 1642 г. Вил-Мари е основан на южния бряг на остров Монреал, с Мезоньов като негов първи губернатор. Селището включвало параклис и болница. До 1685 г. Вил-Мари е дом на около 600 колонисти, повечето от които живеят в скромни дървени къщи. Вил-Мари се превърнал в център за търговия с кожи и база за по-нататъшно проучване на района.През 1760 г. обаче доминиращото френскоканадско католическо население на града започва да вижда приток на англоезични протестанти, първоначално след подписването на Парижкия договор през 1763 г., който официално отстъпва Нова Франция на Великобритания, а след това в резултат на на Американската революция, когато лоялисти мигрират в региона. Всъщност от началото на 1830-те до средата на 1860-те населението от британски произход съставлява мнозинството от жителите на Монреал. Разрастването на Монреал като производствен център изисквало много работна ръка, в отговор на това имало приток на мигранти от Европа, но повечето от търсещите работа били френски канадци, което в крайна сметка довело до конфликт. Собствениците на главните производства в Монреал били в по-голямата си част англофони. Френските канадци, доминиращото население от средата на 1860 г., работели основно във фабриките. Това разделение било отразено в плана на града, при който ул. Сейнт Лорънс се превърнала в езикова преграда, с франкофони, живеещи на изток от него, и англоговорящи на запад.

Римокатолицизмът бил доминиращата вяра, въпреки че активната религиозна практика сред римокатолиците драматично е намаляла от средата на 20-ти век. В наши дни Монреал беше посочен като "културната столица на Канада". Градът е център на Канада за френскоезични телевизионни продукции, радио, театър, филми, мултимедия и печатни издания. Многобройните културни общности в Монреал са му придали отличителна местна култура. Монреал беше определен от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата за 2005 г. Обединявайки сливането на френската и английската традиция, Монреал е развил уникално и отличаващо се културно лице. Градът е създал много таланти в областта на визуалните изкуства, театъра, танца и музиката, с традиции в продуцирането както на джаз, така и на рок музика. Друга отличителна черта на културния живот е оживеността на центъра му, особено през лятото, подтикната от културни и социални събития, включително неговите над 100 годишни фестивала.

• София

• Самолетен билет за международен полет на Lufthansa София -Ванкувър с включен чекиран и ръчен багаж;
• Самолетен билет за международен полет наAustrian Airlines Монреал -София с включен чекиран и ръчен багаж;
• Самолетен билет за вътрешен полет Ванкувър-Торонто с включен чекиран и ръчен багаж;
• 1 нощувка със закуска във Ванкувър;
• 3 нощувки със закуски в Торонто;
• 1 нощувка със закуска в Отава;
• 7 нощувки на борда на кораба Zaandam /Holland America CL/ на пълен пансион в избрания тип каюта;
• Пристанищни такси;
• Изхранване на база пълен пансион -закуска, обяд и вечеря, със или без фиксирани часове и маси в основните ресторанти;
• Анимация на борда, театрални продукции и шоута,филмови прожекции, Барове, Клубове,Програми за деца и тийнейджъри;
• Сити тур на Ванкувър;
• Сити тур на Торонто;
• Целодневен тур до Ниагарския водопад с включен круиз в подножието на водопада и кабинков лифт над Водовъртежа;
• Посещение с круиз на Парка на 1000-те острова;
• Сити тур на Монреал;
• Всички трансфери по програмата;
• Медицинска застраховка с Асистанс с лимит 10 000 евро;
• Водач от България по време на цялото пътуване при минимум 20 участника.

• Допълнителни брегови екскурзии по избор – заявяват се и се заплащат предварително с доплащането на пакета от България;
• Виза за САЩ – 185 щатски долара консулска такса /необходимо е явяване на интервю/;
• Съдействие за подготовка и подаване на документи за виза за САЩ – 80 лева;
• Канада - електронно разрешително за пътуване за Канада/ еТА – 7 канадски долара;
• Специализираните пакети и пакети Напитки –Have it All, допълнителна информация може да получите от офиса или на:
• Такса обслужване на борда: 17 $ на човек на ден за всички типове каюти /не е задължителна/-запознайте се с раздела Бакшиши в условията на круизната компания.
• Доплащане на медицинска застраховка за лица над 65 год. – 40 лева, за лица над 75 тод. – на запитване;
• Допълнителни услуги на кораба, които са обявени с доплащане: СПА и козметични процедури, ползване на СПА съоръжения; бинго ; казино; дегустации на вино; определени фитнес класове; определени бордови семинари; химическо чистене и пране; покупки в магазините на борда; фотографски услуги; обаждания от кораб до брегови телефон, електронна поща, интернет, факсове; други лични разходи.
• Такси обслужване за местните гидове и шофьори – 70 USD. /заплащат се в България, събират се на летището от водача на групата/;
• Застраховка „Отмяна на пътуване“ – препоръчителна, може да се направи в агенцията;
• Всички разходи, които не са упоменати с раздел Цената включва;
• Горивни такси, в случай, че такива бъдат начислени от круизната или авиокомпанията компания.